Индустриална революция: Разлика между версии

Бързо развиващата се [[промишленост]] и услуги откриват много нови работни места. В същото време евтините промишлени стоки водят до разорение дребните занаятчии, които са принудени да станат наемни работници. Но основен източник на попълнение на [[Работническа класа|работническата класа]] стават селяните, които напускат селата. Само за периода от 1880 до 1914 г. 60 милиона европейци се преселват от селата в градовете. Бързото нарастване на градското население и вътрешната [[миграция]] стават практически повсеместни в Европа. Например населението на [[Манчестър]] се увеличава десет пъти между 1790 и 1900 г., а населението на [[Париж]] нараства почти двойно от 1800 до 1850 г. В редица европейски страни в началото на [[20 век]] градското население става преобладаващо (в [[Белгия]] според преброяването от 1910 г. то е 54 %, във Великобритания (1911 г.) – 51,5 %). В Германия през 1907 г. то е 43,7 %, а във Франция през 1911 г. е 36,5 % от цялото население.

 

[[Файл:Child laborer.jpg|мини|Малолетна предачка в [[Южна Каролина]], САЩ, 1908 г.]]

До изобретяването на [[газена лампа|газовото осветление]] продължителността на работния ден в предприятията зависи от естественото осветление, но с появата на изкуствено осветление фабриките вече имат възможност да работят и нощем. Във Франция през 1840-те много памуко-предачни фабрики установяват работен ден от 13,5 – 15 часа, с по половин час почивка три пъти за смяна. В английските фабрики в периода 1820 – 1840 г. работният ден продължава между 12 и 13 часа и включва три почивки. Разпространено става и да се работи в неделя.