Русофилство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Братушки: форматирам |
м →Русофилство в България: допълвам |
||
Ред 10:
{{цитат|''Кои са русите и кои са българете? И едните и другите славене православни. Първите са народ велик и съставляват велико царство с най-добра будущност; а вторите бедни и презрени раи в Турската империя, обречени, без помощта на другите си братя, да работят като волове и занапред, като са работили досега, за натлъстяването на турските дебели вратове. Зле ли щяше да е за тези измъчени и унижени раи да станат изведнаж граждане на великата славенска империя? Но ще си изгубят българский язик? Ще бъде ли то съединено със загуба откъм развитието на българете, каквото кога би им ся наложил турскийт, гръцкий или други някой славенский язик? Рускийт днешен язик е старийт българский с едно малко изменение. Днес един русин по-лесно разбира старийт българский язик, отколкото един българин. Сегашнийт българский язик ся образува с помощта на рускийт, и който българин разумява добре литературнийт си българский язик, той разумява литературнийт руский язик. Може ли да ся рече, чи българете си изгубват язикът, ако го доближат до старийт си писмен и богат язик?''|из брошурата „''Братско обяснение на българин към братята му българе''“}}
През 1877 г., по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Освободителната война]], [[Петко Славейков]] написва [[стихотворение]]то [[s:Вярата и надеждата на българина към Русия|„''Вярата и надеждата на българина към Русия''“]], посветено на руския народ. През 1878 г. патриархът на българската литература [[Иван Вазов]] написва своята трета [[стихосбирка]] „[[Избавление]]“, част от която е [[стихотворение]]то „''Здравствуйте, братушки''!“.
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]], продължител и изразител на русофилските идеи в страната става [[Славянско дружество в България|„''Славянското дружество в България''“]], основано на 4 декември (21 ноември) 1899 г. в [[София]]. Председател става [[митрополит]] Климент ([[Васил Друмев]]), а съорганизатори и членове на дружеството са [[Илия Куртев]], [[Игнатий Рилски]], [[Костадин Апостолов]] и други [[Българско възраждане|възрожденски]] патриоти и родолюбци. Славянското дружество съществува и днес, като едно от най-старите дружества в [[България]], със 115-годишна история и традиция.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://slavsociety.com/uchredyavane-na-slavyanskoto-druzhestvo-v-balgariya/#more-235 | заглавие=Учредяване на Славянското дружество в България |достъп_дата = 08.08.2016 |фамилно_име=Милева |първо_име=Румяна |дата=29.08.2015 |издател=Славянско дружество в България (официален сайт) }}</ref>
| |||