Ислямизация в българските земи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“, -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 9:
Първите известни данни за приемане на исляма от българи са от края на [[14 век]] — непосредствено след завладяването на българските земи от османските [[турци]].
 
В послание от 1373 г. на папа Григорий ХІ до архиепископа на Гран папата пише: {{цитат|Безбожните неверници, наречени турци, тези най-жестоки врагове на Христовото име и негови неукротими преследвачи... завладяха и свирепо разориха обширни области на ромейското и българското царство и кралството на Рашка, както и други страни на люде изповядващи Христовото име, ако и бидейки схизматици...Техните обитатели бяха или жестоко изстребени, или отведени в жалка робия, или по някакъв друг начин поставени под ярема на най-злощасното робство, като някои от тях, уви, се отрекоха от христовото име...|Пламен Павлов; Иван Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (края на ХІІІ – средата на ХV в.), историческа библиотека “Слово”„Слово“, Велико Търново, 1995 г.}}
 
В свидетелство от тази епоха на българския духовник и книжовник [[Йоасаф Бдински]] през [[1394]] г. е записано: {{цитат|...и мнозина се прехвърлиха към непристойната Мохамедова вяра, едни като се изплашиха, някои като се смекчиха чрез ласкателства или като бидоха победени от придобиване на богатство.|Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. Т. II, С., 1943, с. 254}}
Помехамеданчването на местното българско население се вижда и от съхранените в Националната библиотека турски данъчни дефтери. Там домакинствата на мохамеданите подробно са отразени във връзка с данъчните привилегии на мюсюлманското население. В описи от [[1485]] г. е отразено, според обобщението след превода от доц. Румен Ковачев, че вече 8,6 % от домакинствата са мюсюлмански.<ref>Ковачев Румен, Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век, Издателство на Народната библиотека "Св„Св. св. Кирил и Методий"Методий“, София, 1997, с.83. ISBN 954-523-032-0</ref> Запазени са и други по-късни бележки за насилствено помохамеданчване, като [[Чепински летописен запис|Чепинският летописен запис]], в който [[Методий Драгинов|поп Методий Драгинов]] от [[Чепино (квартал на Велинград)|Чепино]] разказва за помохамеданчването на християните в същото село, [[Беловска хроника|Беловската хроника]] и [[Летопис от Баткун|Бактунската хроника]], но днес се лансира тезата за тяхната неавтентичност и обстоятелството, че са подправки писани през втората половина на 19 век.
<ref>{{cite journal | last = Radushev | first = Evgeni | year = 2009 | title = Meaning of the historiographic myths аbout conversion to Islam | journal = Tarih araştirmalari, Halil Inalcik armağani | volume = I | url =http://www.scribd.com/doc/101121967/Meaning-of-the-Historiographic-Myths-About-Conversion-to-Islam | accessdate = 24 август 2012}}</ref><ref>{{cite journal | last = Горчева | first = Даниела | year = 2009 | month = февруари | title = Балканите: съжителство на вековете | journal = Либерален преглед | url = http://www.librev.com/index.php/--/457- | accessdate = 24 август 2012 }}</ref><ref>{{cite book |title= Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I |last=Радушев |first=Евгений |year=2008 |publisher=Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел |location=София |isbn=978-954-523-103-2 |pages=230-257 |url=http://www.scribd.com/doc/103614435/Помаците-християнство-и-ислям-в-Западните-Родопи-с-долината-на-р-Места-XV-30-те-години-на-XVIII-век-Част-I |accessdate=20012-08-24}}</ref><ref>{{cite book |last=Кил |first=Махиел |authorlink=Махиел Кил |title=Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите |year=1998 |publisher=Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия |location=София |isbn=954-887-213-7 |oclc=713363122 |chapter=Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (ХV - ХVIII в.): колонизация и ислямизация }}</ref>