Уикипедия

История на Чехия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎Чешко възраждане: Чехословашкия национален съвет.
м Bot: Automated text replacement (- пък + , - \, +, )
Ред 29:
Великоморавия се разпада около 907 година с нашествието на [[маджари]]те в региона. Така чешките племена в Бохемия се отцепват от тези в Моравия, които остават под маджарски контрол. Чехите се сближават с франките и така през 10 век се заражда [[Бохемско кралство|Бохемското кралство]], докато моравските племена претърпяват промени под дългото маджарско управление и с времето развиват словашка иденичност.{{Sfn|Маджарско нашествие}}
 
През 950 година владетелят на [[Свещената Римска империя]] [[Ото I (Свещена Римска империя)|Ото I]] нахлува в кралството и настоява неговият владетел [[Болеслав I Страшни]] да плаща данък на императора.{{Sfn|Създаване на Бохемското кралство}} Така Бохемското кралство се превръща в субект на империята, а кралят му става един от седемте [[курфюрст]]и в изборната ѝ колегия. Императорите използват католическата църква за да прокарват германско влияние в Бохемия, например с подчиняването на Пражката епископия под архиепископията на [[Майнц]] през 973. Бохемската династия на [[Пршемисловци]]те пък използва статута на кралството, за да подсили позициите си в борбата срещу местната аристокрация.{{Sfn|Създаване на Бохемското кралство}}
 
Бохемия присъединява Моравия през 1029 година след конфликт с маджарите и поляците.{{Sfn|Създаване на Бохемското кралство}} Моравия обаче остава [[Маркграфство Моравия|отделно маркграфство]] управлявано от по-младия син на бохемския крал, и двете територии на няколко пъти биват разделяни заради сложната династична уредба помежду им. В тези периоди Моравия попада под директното управление на свещения римски император или Унгария. Тя остава и настрана по време на вътрешните конфликти и религиозни борби на Бохемия.{{Sfn|Създаване на Бохемското кралство}}
Ред 61:
Сред най-видните възрожденски учени е [[Франтишек Палацки]].{{Sfn|Национално възраждане}} Вдъхновен от националистическия дух на хуситската традиция, той написва 5-томна ''История на чешкия народ'' с акцент върху борбата на чехите за свобода. На базата на своите трудове той изработва и политическа платформа за културно възраждане и става негов идеологически водач.{{Sfn|Национално възраждане}} При управлението на [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд I]] (1830 – 1848), Палацки се обявява за запазването на [[Австрийска империя|Австрийската империя]], но с обособяването на автономия за славяните, които са мнозинство в империята.{{Sfn|Революции от 1848}} Когато [[Френска революция (1848)|Февруарската революция]] през 1848 дава началото на „Пролетта на народите“, чешкото възраждане се превръща в политическо движение. Паралелно на него се развива и словашко политическо движение, обосновано повече на протестантската религия. И двата народа обаче срещат отпора съответно на германците и унгарците, които сами по себе си са под влиянието на силен национализъм.{{Sfn|Революции от 1848}}
 
Пролетта на народите отслабва Австрийската империя и Хабсбургите. Император [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф]] (1848 – 1916) прави опит да задържи всички националности под контрол, но през 1859 хабсбургската династия губи Италия, а през 1866 е победена от [[Прусия]] и изгонена от [[Германски съюз|Германския съюз]]. През 1867 той сключва съюз с Унгария, създавайки двойната монархия [[Австро-Унгария]]. Системата не решава националния въпрос.{{Sfn|Формиране на дуалната система}} Около началото на 20 век сред чехите и словаците започва да кристализира идеята за чехословашка държава, обединяваща исканията им за автономия.{{Sfn|Чехословашката идея}} С избухването на [[Първата световна война]] през 1914, двата народа не проявяват ентусиазъм да се сражават срещу славянските народи на Русия и Сърбия. През 1916 депутатът в австрийския парламент [[Томаш Масарик]], интелектуалецът [[Едвард Бенеш]] и словашкият офицер на френска служба [[Милан Щефаник]] създават Чехословашкия национален съвет.<ref> PRECLÍK, Vratislav. Masaryk a legie (Масарик и Легии), Ваз. Книга, váz. kniha, 219 str., vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karviná, CZ) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (изданная издательством «Пари Карвина», «Зишкова 2379» 734 01 Карвин, в сотрудничестве с демократическим движением Масаpика, Прага) , 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, str. 125-131 </ref> С помощта на доброволческите [[Чехословашки легиони]] и подкрепата на [[Антантата]], съветът обявява независимост за Чехословакия в края на 1918 година.{{Sfn|Първа световна война}}
 
== Независима Чехословакия ==
Ред 69:
След обявяването на независимост на 28 октомври, Чехословашкият национален съвет свиква народно събрание на 14 ноември. Поради невъзможността да се насрочат избори и определят граници, народното събрание е учредено на базата на австрийските парламентарни избори от 1911 с добавени 54-ма словашки депутати.{{Sfn|Особености на новата държава}} То избира и Томаш Масарик за [[президент]], [[Карел Крамар]] за премиер и Едвард Бенеш за външен министър. На Парижката конференция през януари 1919 са одобрени всички териториални искания на Чехословакия – Бохемия, Моравия, Силезия, Словакия и [[Рутения]], чрез която чехословашкото правителство създава граница с [[Румъния]]. Единствено искът за присъединяване на Лузатия е отхвърлен. През септември същата година Чехословакия гарантира и правата на малцинствените судетски немци и унгарци.{{Sfn|Особености на новата държава}}
 
Новата държава има население от 13,5 милиона души и наследява почти 80% от промишлената база на Австро-Унгария, включително фабриките за порцелан и стъкло, над 40% от пивоварните, заводите Шкода за оръжия, локомотиви, автомобили и машини, и химическата промишленост.{{Sfn|Особености на новата държава}} По това време Чехословакия е сред десетте най-индустриализирани страни в света. По-голямата част от фабриките обаче се намират в [[Судетска област|Судетската област]] под контрола на немски предприемачи и финансирани от немски банки, докато чехите притежават само 1/3 от промишлеността.{{Sfn|Особености на новата държава}} Словакия пък е значително по-изостанала и 60% от населението в нея е заето в селското стопанство. Въпреки демократичната конституция, централизираната структура на страната се оказва неподходяща за управление на немските малцинства и словаците, които искат автономия в рамките на Чехословакия.{{Sfn|Особености на новата държава}}
 
През 20-те и 30-те години в Словакия тихо набират скорост полувоенни групировки на Словашката народна партия (СНП), която симпатизира на фашистка Италия и [[нацистка Германия]].{{Sfn|Словашка автономия}} Едвард Бенеш обаче поддържа прозападна ориентация и се опасява силно от германска агресия. Той спомага за създаването на т.нар. [[Малка Антанта]] с Югославия и Румъния през 1921, чиято цел е да възпира опитите за унгарска експанзия или хабсбургска реставрация.{{Sfn|Външната политика на Бенеш}} Бенеш се опитва да влезе в система от съюзи с [[Великобритания]] и [[Франция]], но британците проявяват незаинтересованост. С идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в Германия през 1933, в Европа се надига страх от немска експанзия. Бенеш успява да договори отбранителен съюз с Франция и [[СССР]], но условието за съветска намеса е Франция първа да изпрати войски в помощ на Чехословакия.{{Sfn|Външната политика на Бенеш}}
Ред 80:
 
== Чешка република ==
Нежната революция предизвиква ЧКП да отстъпи властта. В Чехословакия на власт идва демократично избрано правителство, в което президент е [[Вацлав Хавел]], а федерален говорител е Александър Дубчек.<ref name="VR25"/> Скоро след промените обаче в Словакия започва да се надига национализъм. На федерално ниво пък се появяват политически фигури като [[Вацлав Клаус]] и [[Владимир Мечар]] с различни виждания за бъдещото развитие на страната. Близо 2,5 милиона чехословаци се подписват в петиция за референдум дали страната да остане единна, но политическата класа пренебрегва това искане. Така на януари 1993 Чехословакия престава да съществува и от нея се образуват Словакия и Чехия.<ref>{{cite web|url=http://www.nytimes.com/1993/01/01/world/czechoslovakia-breaks-in-two-to-wide-regret.html?pagewanted=all|title=Czechoslovakia Breaks in Two, To Wide Regret|publisher=The New York Times|date=1 януари 1993|accessdate=17 февруари 2015}}</ref>
 
През [[1999]] г. Чехия, заедно с Унгария и Полша, е приета в състава на [[НАТО]]. Така за първи път военната организация приема страни, които преди това са били нейни врагове. Това разширяване предизвиква недоволството на [[Русия]], но руският президент [[Борис Елцин]] в крайна сметка отстъпва и се създава група за сътрудничество между алианса и Москва.<ref>{{cite web|url=http://www.nytimes.com/1999/03/13/world/expanding-alliance-the-overview-poland-hungary-and-the-czechs-join-nato.html|title=EXPANDING ALLIANCE: THE OVERVIEW; Poland, Hungary and the Czechs Join NATO|publisher=The New York Times|date=13 март 1999|accessdate=17 февруари 2015}}</ref> На [[1 май]] [[2004]] година Чехия е част от 10-те страни, присъединили се към [[Европейски съюз|Европейския съюз]].<ref>{{cite web|url=http://www.euronews.com/2014/04/30/eu-marks-10th-anniversary-of-2004-enlargement/|title=EU marks 10th anniversary of 2004 enlargement|publisher=Euronews|date=30 март 2014|accessdate=17 февруари 2015}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Чехия“.