Тодор Живков: Разлика между версии

| постове5 = 1-ви [[Държавен съвет на Народна република България|председател на Държавния съвет]]

| години5 = 9 юли 1971 – 17 ноември 1989

'''Тодор Христов Живков''' е виден [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]] (БКП), който в [[Народна република България]] (НРБ) между 1954 и 1989 година заема най-високите ръководни постове – първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981 – 1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989). Кмет на София (27 май – 1 ноември 1949).

 

В средата на 1980-те години финансовото положение на България отново се влошава заради девалвацията на долара{{hrf|Иванов|2009|322 – 325}}, спада на ефективността на външноикономическата дейност и фалити на български длъжници в Третия свят. В края на 1980-те години страната навлиза в [[рецесия]] и в поредната [[Българска дългова криза (1987 – 1994)|дългова криза]], а Живков прави трескави опити за реорганизация на неефективната икономика, най-мащабен сред които става т.нар. [[Юлска концепция]] от 1987 година.{{hrf|Христов|2009|429 – 431}} В търсене на икономическа подкрепа се обявява за плътно следване на съветската политика (макар че фактически само частично е възприета политиката на Горбачов), дори подава оставка като партиен лидер, която е отхвърлена категорично от Политбюро на 12 ноември 1988 г.{{hrf|Христов|2009|431}}

 

 

Още през 60-те години, тоест преди възобновяването на дипломатическите отношения между [[ФРГ]] и [[НРБ]] през 1974 г., [[Франц Йозеф Щраус]] има неофициални контакти с български политици. Чрез западни търговци, служещи му като посредници, в неофициални преговори той сондира възможностите за възобновяване на дипломатическите отношения, прекъснати през 1944 година. Българската страна пък проучва каква цена е готов да плати Щраус за това възобновяване, което би означавало за самия него огромен политически престиж. Щраус прокарва своята собствена външна политика, макар и само като министър-председател на Бавария. През 80-те години Щраус вече има тесни връзки с Живков и неговите икономически стратези. Щраус особено залага на икономическите връзки между двете държави. В последния им разговор към края на лятото на 1988 година, малко преди смъртта си, Щраус казва на Живков, че комунизмът не подлежи на реформиране, че само смяна на системата може да отвори нови пътища към бъдещето. Тодор Живков пита Щраус: ,,Какво трябва да направи моята страна, за да влезе в ЕС?". През 1988 година това е революционен въпрос в устата на един лидер от Източния блок.

 

Изправен пред задълбочаващата се икономическа криза в страната, от пролетта на 1989 година Живков започва да подготвя пакет от мерки, които да бъдат обявени на пленум на ЦК в края на годината. Тази задача е възложена на вицепремиера [[Петко Данчев]] и председателя на [[Българската народна банка]] [[Васил Коларов (финансист)|Васил Коларов]], тъй като той обвинява за провалите на стопанските планове през последните години икономическия екип в Министерския съвет, най-вече премиера [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] и министрите [[Андрей Луканов]] и [[Стоян Овчаров]].{{hrf|Христов|2009|606 – 607}}

 

 

На 3 ноември Живков се среща с току-що върналия се в страната съветски посланик [[Виктор Шарапов]], след което заминава за [[Правец]], където с Петко Данчев и Васил Коларов работи по стопанската програма, която трябва да се представи на Ноемврийския пленум. На 6 и 7 ноември той има още 3 отделни срещи с Шарапов. По време на тези разговори се обсъжда наследникът на Живков начело на режима, като самият Живков предлага Александър Лилов, а от съветска страна настояват за член на Политбюро, като Петър Младенов.{{hrf|Христов|2009|609 – 610}}

== Документални филми ==

* Човека и народа ([[БНТ 1]], България, 2012 г.)

* Живата история. Изцяло секретно. Тодор Живков. Титанът на отминалата епоха. (Пети канал, Русия, 2008 г.)

* [[Човек от народа]] (Българска телевизия, [[НРБ]], 1981 г.)

{{колони|2|

* Избрани съчинения (в 39 тома) (1975 – 1989)

* За блестяща изборна победа, за нови успехи в строителството на социализма (1962)

* Отчет на Централния комитет на Българската комунистическа партия пред VIII конгрес на партията (1962)

* Младежта е нашето бъдеще (1972)

* 30 години социалистическа революция в България (1974)

* Биографичен очерк (1981)

* Срещу някои лъжи (1993)