Цигани в България: Разлика между версии

:На 8 април [[1971]] г. в [[Лондон]] се провежда Първият цигански конгрес. Целта му е да се обединят и систематизират усилията на международното циганско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на винаги намиращите се в малцинствена позиция цигани: образование, бедност, сегрегация. На срещата са приети общи цигански химн и знаме. Химнът е песента „[[Джелем, джелем]]“ на [[Жарко Йованович]] от [[1969]] г. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и червеното колело на постоянното движение.

 

 

:[[Гергьовден]] се нарича ''Едерлези''<ref>От видоизмененото название на пролетния празник сред мюсюлманскиите общности ''Hıdırellez'', честван на 6 май.</ref> главно от циганите-мюсюлмани. Смята се, че с този празник поставя началото на катунарския живот. Много цигани (както християни, така и мюсюлмани) на този ден посещават [[манастир]]и, свързани със [[Георги Победоносец|свети Георги]], където палят свещи, а край манастирите си правят трапеза, която се прекажда. С голяма почит на Гергьовден се ползва и ''тюрбето'' [[Демир баба]] в Разградско, където също се палят свещи, завързват се конци от дрехата по дървета за здраве и на празнични трапези се разказва за силата на Демир баба – Железния баща.