Леринска българска община: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
През 1870 година осем български първенци поставят въпроса за църковно пеене на български пред гръцкия владика [[Прокопий Касандрийски|Прокопий]], но той отказва да ги допусне в църквата. На [[Цветница]] по време на службата в Лерин свещеник [[Константин Гулабчев]] чете евангелието на български, след което избухва сбиване между българи и гъркомани и почти целия град - около 400 семейства - се обявяват за български и българите овладяват градската църква. Същата година 120 български семейства от Лерин, подкрепени и от жители на селата Горно Върбени, Пътеле, [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], [[Горно Неволяни|Неволяни]] и други, подават заявление до Високата порта, с което се отказват от Цариградската патриаршия и преминават под лоното на Българската екзархия.<ref name="il85">{{Цитат периодика| last = Ив. | first =Ил | authorlink = Илия Иванов (революционер) | coauthors = | year =1937 | month =май | title = Учебното дѣло въ гр. Леринъ и Леринско | journal = Илюстрация Илиндень | volume =IX | issue =5 (85 | pages =10-11 | doi = | id = | url =http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1937.pdf?sequence=7&isAllowed=y | format = | accessdate = }}</ref>
[[Файл:Lerinskata Gymnasia of Bulgarian Exarchate.JPG|ляво|мини|250п|Българското училище в Лерин, разрушен в 1978 г. по настояване на
леринскиятлеринския митрополит [[Августин Кандиотис]]]]
[[Файл:Saint Pantaleimon, Lerin.jpg|мини|250п|ляво|Старата българска църква „Свети Панталеймон“, разрушен в 1971 г. след решение на
леринскиятлеринския митрополит Августин Кандиотис]]
[[Файл:Lerin Bulgarian Municipality Present Plaque to Exarch Joseph I of Bulgaria.jpg|ляво|мини|250п|Плоча с дарствен надпис от Леринската българска община до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]].]]
При обявяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1872 година за [[Българска схизма|схизматична]] владиката [[Прокопий Касандрийски|Прокопий Мъгленски]] с помощта на първенците, успява да върне почти всички жители в лоното на Патриаршията. Остават 40 български къщи, които се черкуват в къщата на българския свещеник поп [[Константин Гулабчев]].<ref>[http://dikata.net/biography/AUTOBIOGRAPHY.pdf Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 3-4.]</ref> През 1874 година в Лерин е отворено българско училище, в което преподава [[Димитър Тъпков (учител)|Димитър Тъпков]], и което трудно оцелява между 1875-1878 година. В края на 1874 година в училището се учат 52 момчета и 18 момичета.<ref>Исторически преглед том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.</ref> През 1882 година е закупено място за построяване на българска църква, която е построена десет години по-късно.