Бигъл: Разлика между версии

4017 bytes added ,  преди 2 години
редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2))
Редакция без резюме
|commons = Beagle (dog)
|}}
Бигълът е порода дребна хрътка, която е подобна на външния вид на много по-големия фоксхаунд. Бигълът е ароматна хрътка, разработена предимно за лов на зайци (гончета). Притежавайки страхотно обоняние и превъзходни инстинкти за проследяване, гончето е основната порода, използвана като кучета за откриване на забранен селскостопански внос и хранителни продукти в карантина по света. Бигълът е интелигентен. Той е популярен домашен любимец поради размерите си, добрия си нрав и липсата на наследствени здравословни проблеми.Съвременната порода е разработена във Великобритания около 1830-те години от няколко породи, включително хрътката Талбот, Северната провинциален Бигъл, Южната хрътка и вероятно Хариер. Биглите са изобразявани в популярната култура още от елизаветинските времена в литературата и картините, а отскоро във филмите, телевизията и комиксите.
'''Бигъл''' или '''бийгъл''' ({{lang|en|Beagle}}) е порода средно големи [[куче]]та. Появяват се като ловджийски кучета в [[Англия]] през първата половина на 19 век. Те живеят около 12 – 14 години. Обонянието им е силно развито. Ушите им са дълги и кадифено меки. Бигълът е дружелюбен и обича да си играе. Тази порода произлиза от хрътките.
 
<br />
== История ==
Бигълът е куче, което произлиза от Великобритания. Има дълга история датираща от времето на [[Хенри VIII]]. Отглеждан за лов, бигълът става много популярен в Съединените щати, като се превръща в най-популярната порода през 1950 г. Породата е регистрирана за пръв път в АКС през 1885 г.
 
= История =
За бигъла казват, че бил отглеждан отделно от големите [[фоксхаунд]]и за лов на зайци, който се осъществявал пеш. Той все още се използва в групи, много често организирани от институции, включително колежи и училища.
Произходът на бийгъла не е известен. През 11-ти век Уилям Завоевателят донесъл в Британия хрътката Св. Хуберт и хрътката Талбот. След това във Великобритания и двата породи били кръстосани с хрътки, за да им дадат бързина и издръжливост за лов на елени. Биглите са подобни на Хариер и изчезналата Южна Хрътка, макар и по-малки и по-бавни.
 
По времето на Крал Хенри VIII и Кралица Елизабет I е имало острокосмести (желязна нишка) гончета, някои от които били достатъчно малки, за да се носят в джоба на ловното яке. Размерът се увеличил през годините, но понякога се раждат по-малки екземпляри от породата, наричани „джобни бигли“.
 
От средновековието бигълът се е използвал като обобщаващо описание за по-малките кучета, въпреки че тези кучета значително се различават от съвременната порода. Миниатюрни породи кучета тип гонче са били известни от времето на Едуард II и Хенри VII, които и двамата са имали глутници от ръкавици бигъл, така наречени, тъй като са били достатъчно малки, за да се поберат на ръкавица, а кралица Елизабет I е поддържала порода, известна като джобен бийгъл, който стоял от 8 до 9 инча (20 до 23 см) в рамото. Достатъчно малки, за да се поберат в „джоб“ или чанта за седло, те се возили на лов. По-големите хрътки щели да пускат плячката на земята, след което ловците щеи пуснат малките кучета, за да продължат преследването през храсталака. Елизабет I посочила кучетата като нейни пеещи гончета и често забавлявала гостите на кралската си маса, като пускаше джобните си бигъли да се разхождат сред чиниите и чашите си.
== Характеристика ==
<br />
=== Общ вид ===
Здраво, компактно куче, оставящо впечатление на аристократичност без грубост.
 
=== Развитие на съвременната порода ===
=== Важни пропорции ===
[[Файл:4-beagles.jpg|alt=Изображения на бийгъли по средата на 19. век.|мини|Ранни изображения на Бийгъл (по посока на часовниковата стрелка отгоре вляво): 1833, 1835, Медиума на Стоунхендж (1859, повторно използване на образа на Юат от 1852 "Бийгъл") и Джудже Бигъл (1859).]]
Дължината на главата, между тила и върха на носа се разделят от стопа, толкова равно, колкото е възможно. Височината на лактите е около половината от височината при холката.
[[Файл:Southern Hound.jpg|alt=Илюстрация на Южната хрътка.|мини|Смята се, че Южната хрътка е предшественик на бийгъла.]]
Преподобният Филип Хониууд създаде гнездо на гончета в Есекс през 1830-те и се смята, че тази глутница е основата на съвременната порода. Въпреки че подробности за родословието на опаковката не са записани, смята се, че North Country Beagles и South Hounds са силно представени; Уилям Юат подозира, че Хариерс формира голяма част от кръвната линия на говедата, но самият произход на Хариер е неясен. Биглите на Honeywood бяха малки, стояха на рамо на около 10 инча (25 см) и чисто бели според Джон Милс (пише в Библиотеката на спортиста през 1845 г.). Принц Албърт и лорд Уинтъртън също имаха пакети Бийгъл около това време и кралското благоволение без съмнение доведе до някакво възраждане на интереса към породата, но глутницата на Honeywood се считаше за най-добрия от трите.{{commons|Beagle}}Въпреки че е кредитиран за развитието на съвременната порода, Honeywood се концентрира върху производството на кучета за лов и на Томас Джонсън е оставено да усъвършенства развъждането, за да произвежда кучета, които са едновременно привлекателни и способни ловци. Разработени са два щама: сортовете с грубо и гладко покритие. Бигълът с грубо покритие е оцелял до началото на 20-ти век, като дори има данни за това, че човек се е появил на изложба на кучета още през 1969 г., но този сорт вече е изчезнал, вероятно е бил погълнат от стандартната кръвна линия на гончета.
 
През 1840-те започва да се развива стандартен тип бигъл; разграничението между северния кънтри бигъл и южната хрътка беше изгубено, но все още имаше голямо разнообразие в размера, характера и надеждността сред появяващите се глутници. През 1856 г. „Стоунхендж“ (псевдонима на Джон Хенри Уолш), пишещ в Ръководството на британските селски спортове, все още разделя гонголи на четири разновидности: средният бигъл; джуджето или ладог бигъл; лисицата гонче (по-малка, по-бавна версия на Foxhound); и гофрираното или териерско гонче, което той класифицира като кръстоска между някой от другите сортове и една от породите на шотландския териер.
=== Поведение и темперамент ===
Весело ловно куче, чиято основна дейност е да ловува, предимно зайци, проследявайки следата. Смело, много енергично, издръжливо и решително. Бдително, интелигентно и умерено темпераментно. Дружелюбно и внимателно, без да показва агресия или страх.
 
До 1887 г. заплахата от изчезване е в ущърб: в Англия има 18 пакета гончета. Клубът на Бийгъл е създаден през 1890 г. и първият стандарт е съставен по същото време. На следващата година е сформирана Асоциацията на майсторите на хариери и бигли. И двете организации имаха за цел да постигнат най-добрите интереси на породата и двете желаеха да произведат стандартен тип бигъл. Към 1902 г. броят на опаковките е нараснал до 44.
=== Стандарт на породата ===
<br />
* '''Глава''': Задоволително дълга, мощна, без да бъде груба, по-елегантна при женските, ненамръщена и без гънки.
* '''Черепна област''':
** Череп: Леко купловиден, умерено широк, с лек връх.
** Стоп: Добре изразен, разделящ дължината между тила и върха на носа, толкова равно, колкото е възможно.
* '''Лицева област''':
** Носна гъба: Широка, за предпочитане черна, но по-светла пигментация е допустима при светло оцветени кучета. Широки ноздри.
** Муцуна: Не е чипа.
* '''Устни''': Сравнително отпуснати.
* '''Челюст и зъби''': Челюстите трябва да са здрави, с перфектна, симетрична и пълна ножична захапка, т.е. горните резци трябва плътно да припокриват долните и да са поставени отвесно на челюстите.
* '''Очи''': Тъмнокафяви или с цвят на лешник, сравнително големи, нито хлътнали, нито изпъкнали, поставени доста отдалечено, с меко, трогателно изражение.
* '''Уши''': Дълги, със заоблени върхове, стигащи почти до върха на носа, когато се издърпат напред. Ниско поставени, фини по структура и грациозно висящи плътно до бузите.
* '''Шия''': Достатъчно дълга, за да позволява на кучето лесно да се навежда да души следата, леко извита, леко видима гуша.
* '''Тяло''': Късо споено, но пропорционално.
* '''Горна линия''': Права и равна.
* '''Поясница''': Поясницата е мощна и гъвкава.
* '''Гърди''': Ниски до под лактите. Ребрата са добре извити и добре разширени отзад.
* '''Корем''': Без да е прекомерно прибран.
* '''Опашка''': Здрава, умерено дълга, с бял връх. Високо поставена, носи се „весело“, но без извивка над гърба или наклонена напред от основата. Добре окосмена, особено в долната част.
* '''Крайници''':
** Предни крайници: Прави и отвесни, добре поставени под тялото, с доста субстанция и заоблени кости, без заострени лапи.
** Плешки: Добре разлети назад, ненатоварени.
** Лакти: Стегнати, без да са обърнати нито навътре, нито навън. Височината до лакътя е около половината от височина при холката.
** Метакарпус: Къс.
** Предни лапи: Стегнати и твърди. Добре вложени и добре подплатени. Не са заешки тип. Къси нокти.
* '''Задни крайници''':
** Бедра: Замускулени.
** Колене: Добре сгънати.
** Скакателни стави: Стегнати, доста ниски и паралелни една на друга.
** Задни лапи: Стегнати и твърди, добри стави на пръстите и здрави възглавнички. Не са заешки тип. Къси нокти.
* '''Походка и движение''': С устойчива задница, стегната без индикации на клатушкане. Свободни крачки, дълъг и прав разкрач напред, без подскоци; задните крайници са двигателните. Походката не трябва да е нито стегната отзад, нито загребваща, нито плитка отпред.
* '''Козина''':
** Косъм: Къс, гъст и водоустойчив.
** Цвят: Трицветно (черно, жълтокафяво и бяло); синьо, бяло и жълтокафяво; язовича окраска; заешка окраска; лимонено и бяло; червено и бяло; жълтокафяво и бяло; черно и бяло; чисто бяло; С изключение на чисто бялото, всички изброени по-горе цветове могат да бъдат на петна. Никакви други цветове не са допустими. Върхът на опашката е бял.
* '''Размери''':
** Желателна минимална височина при холката 33 cm.
** Желателна максимална височина при холката 40 cm.
* '''Забележка''': Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
 
=== Износ ===
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен и ефекта му върху здравето и благосъстоянието на кучето и способността му да изпълнява традиционните си работни задължения. Има и дисквалифициращи недостатъци, като агресия или прекомерен страх, както и други физически или поведенчески аномалии.
Биглите са били в Съединените щати най-късно до 1840-те, но първите кучета са били внесени строго за лов и са с променливо качество. Тъй като Honeywood е започнал да се размножава едва през 1830-те години, е малко вероятно тези кучета да са представителни за съвременната порода и описанието на тях като приличащи на дакели с права крака със слаби глави има малка прилика със стандарта. Сериозните опити за установяване на качествена кръвна линия започват в началото на 70-те, когато генерал Ричард Роует от Илинойс внася някои кучета от Англия и започва развъждане. Смята се, че Биглите на Роует са формирали моделите за първия американски стандарт, изготвен от Роует, LH Twadell и Норман Елмор през 1887 г. Бигълът е приет за порода от Американския киноложки клуб (AKC) през 1885 г. През 20-ти век породата се е разпространила по целия свят.
<br />
 
= Популярност =
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт – 13 октомври 2010 г.
При създаването си, Асоциацията на майсторите на хариери и бигълс пое ръководенето на редовно шоу в Питърбъро, започнало през 1889 г., а клуб „Бийгъл“ във Великобритания проведе първото си шоу през 1896 г. Редовното показване на породата доведе до развитието на еднообразен тип и бигълът продължи да доказва успех до избухването на Първата световна война, когато всички представления бяха прекратени. След войната породата отново се бори за оцеляване във Великобритания: последният от Pocket Beagles вероятно е загубен през това време, а регистрациите паднаха до все по-ниско ниво. Няколко животновъди (по-специално Reynalton Kennels) успяха да съживят интереса към кучето и до Втората световна война породата отново се справи добре. Регистрациите отново спаднаха след края на войната, но почти веднага се възстановиха.
* Предназначение на породата – Гонче.
[[Файл:Beagle Upsy.jpg|мини|Атрактивен униформен тип за породата, разработен в началото на 20 век.]]
* Група 6 – Гончета, кръвоследници и сродни породи
Като чистокръвни кучета гонците винаги са били по-популярни в Съединените щати и Канада, отколкото в родната им страна Англия. Националният бигъл клуб на Америка е създаден през 1888 г. и до 1901 г. бийгъл печели титла „Най-добър в шоуто“. Както във Великобритания, активността през Първата световна война беше минимална, но породата показа много по-силно възраждане в САЩ, когато военните действия престанат. През 1928 г. тя печели редица награди в шоуто на Westminster Kennel Club, а до 1939 г. бигъл - шампион Meadowlark Draftsman - завоюва титлата на най-печеленото американско отгледано куче за годината. На 12 февруари 2008 г., бигъл, K-Run's Park Me In First (Uno), спечели категория Best In Show в шоуто на Уестминстърския киноложки клуб за първи път в историята на състезанието. В Северна Америка те последователно са в топ десетте най-популярни породи повече от 30 години. От 1953 до 1959 г. гончето е класирано №1 в списъка на регистрираните породи на Американския киноложки клуб; през 2005 и 2006 г. тя е на 5-то място от регистрираните 155 породи. Във Великобритания те не са толкова популярни, като поставят 28-и и 30-и в класацията на регистрациите в Kennel Club съответно през 2005 и 2006 г. В Съединените щати бигълът се класира на 4-та най-популярна порода през 2012 и 2013 г., след породите лабрадор ретривър (№1), немската овчарка (№2) и златния ретривър (№3).
* Секция 1 – Гончета
<br />
* Подсекция 3 – Малки гончета
 
= Име =
== Характер ==
Според Оксфордския английски речник, първото споменаване на бийга по име в английската литература датира от c. 1475 г. в „Скуиър на ниска степен“. Произходът на думата „бийгъл“ е несигурен, въпреки че се предполага, че думата произлиза от френския бегул.
Жизнено, страстно малко куче, изпълнено с ентусиазъм и енергия, винаги готово за всякаква дейност, в която ще участва.
 
Не е известно защо черният и тен Кери Бийгъл, присъстващ в Ирландия от келтски времена, има описанието на бигъл, тъй като на 22 до 24 инча (56 до 61 см) е значително по-висок от съвременния бигъл и в по-ранни времена беше още по-голям. Някои писатели предполагат, че ароматната способност на гонче може да е дошла от кръстосване на по-ранни щамове с Кери Бигъл. Първоначално използван за лов на еленци, днес се използва за лов на зайци и влачи.
Всичко в породата създава впечатление за атлетизъм и няма по-добра гледка от група бигъли заети в преследване, техните глави ниско по следата, техните опашки устойчиво изправени нагоре, когато са концентрирани в преследването.
<br />
 
= Външен вид =
Игриво, с добър нрав и много общително, кучето бигъл е подходящо за хора с опит в отглеждането на кучета, защото може да са много своенравни. Кучетата от тази порода са подходящи и за семейства с деца, тъй като се разбират много добре с тях. Чувстват се добре в компанията на други кучета и обичат да преследват малки животни. Бигълът е изключително обичливо куче, което се наслаждава на времето прекарано със своето семейство. Винаги е щастлив, когато някой от семейството се прибира вкъщи, размахва опашка и го приветства с целувки.
[[Файл:Beagle portrait Camry.jpg|мини|Стандартът на Kennel Club (UK) гласи, че бигълът трябва да създава впечатление за качество без грубост.]]
Общият вид на гончето наподобява миниатюрен фоксхаунд, но главата е по-широка, а муцуната по-къса, изражението съвсем различно, а краката по-къси пропорционално на тялото. Обикновено те са високи между 33 и 41 см при холката и тежат между 18 и 35 фунта (8,2 и 15,9 кг), като жените средно са малко по-малки от мъжете.
 
Те имат гладък, донякъде куполообразен череп със средна дължина, муцуна с квадратно изрязване и черен (или от време на време чернодробен) нос на венците. Челюстта е силна и ножицата за зъби заедно с горните зъби пасва перфектно над долните зъби и двата комплекта са подравнени квадратно към челюстта. Очите са големи, лешникови или кафяви, с мек умоляващ вид на хрътка. Големите уши са дълги, меки и ниско поставени, обръщат се леко към бузите и заоблени на върховете. Биглите имат силна, средна дължина на шията (която е достатъчно дълга, за да могат лесно да се огъват към земята, за да наберат аромат), с малко сгъване в кожата, но някои доказателства за поява на роса; широка гръдна коса се стеснява до заострена корема и талията и дълга, леко извита опашка (известна като „кърмата“), върха с бяло. Белият връх, известен като знамето. е селективно развъден, тъй като позволява кучето да се вижда лесно, когато главата му е надолу след аромат. Опашката не се извива през гърба, но се държи изправена, когато кучето е активно. Бигълът е с мускулесто тяло и гладка, твърда козина със средна дължина. Предните крака са прави и се носят под тялото, докато задните крака са мускулести и добре огънати в скованията.
Тренировките с последователен характер са жизнено важни за тази порода, защото в противен случай кучетата могат да станат упорити и трудно се подчиняват. Малкият бигъл обожава да дъвче, така че е препоръчително да не го оставяте сам вкъщи. Бигълът има жизнерадостен нрав и е страхотен другар. С непознати се държи резервирано, а неговата бдителност и лай го правят добро куче пазач. Това куче трудно се приучава на домашни навици. Изключително любопитен е и има навика да се отдалечава и изследва. Понякога неговото любопитство може да му докара неприятности и дори да го изложи на опасност. Обожава да копае и да се катери и би могъл да прокопае под оградата или да се изкачи по нея.
 
Трицветният бигъл - бял с големи черни зони и светлокафяво засенчване - е най-често срещаният. Трицветните гончета се срещат в редица нюанси - от „Classic Tri“ с струйно черно седло (известно още като „Blackback“), до „Dark Tri“ (където бледите кафяви маркировки се смесват с по-изявени черни маркировки), до „избледнелият три“ (където бледите черни маркировки се смесват с по-изявени кафяви маркировки). Някои трицветни кучета имат счупен модел, понякога наричан пиед. Тези кучета имат предимно бели палта с петна от черна и кафява коса. Трикольорните гончета почти винаги се раждат черно-бели. Белите зони обикновено се задават от осем седмици, но черните области могат да избледнеят до кафяво, когато кученцето зрее. (Кафявото може да отнеме между една и две години, за да се развие напълно.) Някои гончета постепенно променят цвета си по време на живота си и могат да загубят изцяло черната си маркировка.
Бигълът обожава храната и се възползва от всеки удобен случай, за да си открадне нещо за ядене. Той има много голям апетит, което го прави склонен към затлъстяване.
[[Файл:Beagle-Farben.jpg|мини|Цветове на гончака: двуцветен "тен и бяло" (по-възрастна женска с избледнял цвят), трицветно счупено, двуцветно "червено и бяло", "трицветно".]]
Двуцветните сортове винаги имат бял основен цвят с участъци от втория цвят. Тенът и бялото са най-разпространеният двуцветен сорт, но има широка гама от други цветове, включително лимон, много светъл тен; червен, червеникав, почти оранжев, кафяв; и черен дроб, по-тъмнокафяв и черен. Черният дроб не е често срещан и не е разрешен в някои стандарти; тя се проявява с жълти очи. Сортираните или петнисти сортове могат да бъдат или бели или черни с различни цветни петна (тиктакащи), като синьо-петна или синева гонче, които имат петна, които изглеждат като полунощен син цвят, подобно на оцветяването на Bluetick Coonhound. Някои трикольорови гончета също имат отметка от различни цветове в техните бели зони.
<br />
 
= Здраве =
== Външен вид ==
Типичното дълголетие на гонците е 12–15 години, което е общ живот за кучетата с техния размер.
Съществуват две породни разновидности – гладкокосместа (с къс, гъст и фин косъм) и твърдокосместа (с остър, твърд и гъст косъм). При едната кучето достига 33 см, а при другата – 33 – 38 см. Теглото му варира между 7 и 14 кг в зависимост от височината му. Има къса, лъскава и гъста козина, която може да е бяла на цвят, жълтеникаво кафява и лимонено жълта, като най-често се среща в комбинация от черен, жълтеникаво кафяв и бял цвят. Късата, лъскава козина на бигъла не изисква особено голяма поддръжка. Бързо разресване и разтриване с влажна кърпа от време на време я поддържа в добро състояние. Необходимо е да се уверявате, че ушите му са сухи, за да избегнете инфекции. Козината му пада умерено.
[[Файл:Beagles Puppies.png|мини|Еднодневни кученца на бигъл.]]
[[Файл:Beagle 745.jpg|мини|Наддаването на тегло може да бъде проблем при по-възрастни или заседнали кучета, което от своя страна може да доведе до проблеми със сърцето и ставите.]]
Биглите може да са склонни към епилепсия, но това често може да се контролира с лекарства. Хипотиреоидизмът и редица видове джуджета се срещат при гончета. Две условия, по-специално са уникални за породата: „Смешно кученце“, при което кученцето се развива бавно и в крайна сметка развива слаби крака, крив гръб и въпреки че е нормално здраво, е предразположен към редица заболявания; и синдром на Мусладин-Люеке (MLS), при който очите са наклонени, а външните пръсти са слабо развити, но в противен случай развитието е нормално. Дисплазия на тазобедрената става, често срещана при Хариери и при някои по-големи породи, рядко се счита за проблем при гончета. Биглите се считат за хондродистрофична порода, което означава, че са предразположени към видове дискови заболявания.
 
В редки случаи биголите могат да развият имунизиран полигенен артрит (където имунната система атакува ставите) дори в млада възраст. Симптомите понякога могат да бъдат облекчени чрез стероидни лечения. Друго рядко заболяване в породата е новородната мозъчна кортикална дегенерация. Засегнатите кученца са бавни, имат по-ниска координация, падат по-често и нямат нормална походка. Той има приблизителна скорост на превозвача 5% и засегната скорост от 0,1%. Наличен е генетичен тест.
== Здравословни проблеми и продължителност на живота ==
Продължителността на живот на бигъла е около 10 – 14 г. Съществуват редица болести, които засягат тази порода, включително проблеми с щитовидната жлеза, епилепсия, катаракт, глаукома, смущения в кръвообращението и др. Родителите на кучето трябва да имат CERF и OFA сертификати.
 
Дългите им флопи уши могат да означават, че вътрешното ухо не получава съществен въздушен поток или влажният въздух се затваря и това може да доведе до ушни инфекции. Биглите също могат да бъдат засегнати от редица проблеми с очите; две често срещани офталмологични състояния при биголите са глаукома и роговична дистрофия. "Черешово око", пролапс на жлезата на третия клепач и дистихиаза, състояние, при което миглите растат в окото, причинявайки дразнене, понякога съществуват; и двете тези състояния могат да бъдат коригирани с операция. Те могат да страдат от няколко вида атрофия на ретината. Неизправността на назолакрималната дренажна система може да причини сухо око или изтичане на сълзи по лицето.
== Цветове ==
Така, както са разнообразни цветовите предпочитания в човешкото общество, цветовете при бигъла пораждат значителни спорове сред развъдчици, изложители и съдии. Съдиите, които не са специалисти по породата, често не знаят за широката вариативност при цветовете на бигъла и отдават своите предпочитания на традиционните „трицветни“ екземпляри. Въпреки че цветовите съдийски предпочитания във Великобритания, все още не са напълно изкоренени, те са установени в много по-голяма степен в някой европейски страни, Австралия, Нова Зеландия и САЩ.
 
Като полеви кучета те са предразположени към леки наранявания като разфасовки и навяхвания и, ако са неактивни, затлъстяването е често срещан проблем, тъй като те ще се хранят винаги, когато има налична храна, и разчитат на собствениците си да регулират теглото си. Когато работят или работят свободно, също има вероятност да вземат паразити като бълхи, кърлежи, акари и тения, а дразнители, като тревни семена, могат да се хванат в очите, меките уши или лапите.
Една от причините за казуса с цветовете е тълкуването на стандарта на породата, който гласи: „Всички познати цветове за гонче с изключение на цвят на черен дроб. Върхът на опашката е бял.“. Това означава, че няма никакви предпочитания към нито един от цветовете и техните комбинации, така също и тяхното разпределение и петнистост нямат значение, но се предпочита бял цвят на върха на опашката. С едно изключение – гончетата не може да имат неправилно оцветяване. Това изключение е цвят на черен дроб, който се счита за недопустим, тъй като често се придружава от много светли очи, или даже зелени очи с розови клепачи.
 
Биглите могат да проявяват поведение, известно като обратното кихане, при което звучат така, сякаш се задавят или задъхват, но всъщност вкарват въздух през устата и носа. Точната причина за това поведение не е известна, но може да бъде често срещано явление и да не е вредно за кучето.
Сред признатите за гончетата цветове има три основни: черен, бял и жълтокафяв, всеки от които варира в оттенъци, даже черното и бялото. Общият брой комбинации, които може да се направят с тези 3 цвята са 14 и могат да бъдат разделени в следните групи:
<br />
 
=== Раждане и размножаване ===
* '''Три цвята''' (триколор, ''threecolour''): Състои се от цели участъци от 3 основни цвята. Трицветните гончета са били и си остават най-разпространените, поради което всички ги смятат за традиционни. Трицветна окраска с големи бели петна се описва като „припламваща“ или „брилянтна“; голяма бяла площ, с черен гръб се нарича „чепрачена“. Типично описание за това оцветяване от един съдия не специалист е „куче на петна“.
Средният размер на носилката на женски бигъл е шест кученца. Когато майките гончета раждат кучила на кученца, малките кученца тежат само няколко унции всяко.
<references group="https://web.archive.org/web/20070609070137/http://clubs.akc.org/NBC/NBC_FAQs.html" />
 
== Източници ==
* '''Два цвята''' (наричани с необичайното биколор, ''bicolours''): Това оцветяване е много популярно във Великобритания и често притежава отлично качество. Бялото, като основен цвят, съчетано с рижо, което може да варира от бледо лимонено до наситено кестеняво.
https://web.archive.org/web/20070609070137/http://clubs.akc.org/NBC/NBC_FAQs.html
 
https://web.archive.org/web/20140330133037/http://www.akc.org/breeds/beagle/index.cfm
* '''Бяло с бледо лимонено''' – лимонено-бяло (''lemon&whites''), по-ярките оттенъци на рижото – рижо-бяло (''tan&whites''). Ако рижият цвят има червеникав или оранжев оттенък, то става въпрос за червено-бяло (''red&whites''). Черно-бялото оцветяване е допустимо, но много рядко срещано.
 
https://web.archive.org/web/20140405102213/http://www.akc.org/reg/dogreg_stats.cfm
* '''Един цвят''': Единствения допустим цвят е белият. Рядко се среща, но към него могат да бъдат причислени кучетата с малки бледо-рижи петна, които са трудно различими от разстояние.
 
* '''Пъстро''': Оцветяване на гончето, при което трите основни цвята са примесени и не са разположени в цели участъци, с изключение на бялото. В зависимост от това, какъв цвят преобладава, общият оттенък се изменя, като така се появяват няколко типа пъстри оцветявания: лимонено-пъстро (''lemon-pied'') – доминиращ лимонен или кремав цвят, примесен с черно и бяло; заешко пъстро (''hare-pied'') – повече рижо, отколкото черно и бяло, като на заек; и пъстро, като язовец (''badger-pied'') – при което оцветяване, основен е черният цвят. Пъстрото оцветяване се среща най-рядко.
 
* '''Петнисто''': Подобно на трицветното и двуцветното оцветяване, но с неголеми черни и рижи точки, или петънца, из бялата козина. Оцветяването може да бъде описано, като трицветно петнисто (''tricolour mottles''), лимонено петнисто (''lemon mottles''), рижо петнисто (''tan mottles''), червено петнисто (''red mottles'').
 
* '''Трицветно петнисто''': Преди много години в Южен Уелс и Южна Ирландия са се срещали кучета с черен цвят със синкав оттенък, които били наричани синьо-рижо-бели (''blue-tan-white''). Днес подобни екземпляри се срещат изключително рядко, но наскоро са наблюдавани няколко подобни в Австралия и САЩ. Тези синьо-рижо-бели кучета също така могат да са със сини петънца из бялото и са наричани синьо петнисти (''blue mottles'').
 
* '''Синьо петнисто''': По-светъл нюанс на синьото, почти сив, се среща много рядко, но обичайно е съпровождан от светли очи. Синьо/сивият цвят не е правилен цвят, тъй като е изроден черен, поради което не трябва да се отнася към типичните цветове за гончета.
 
Необходимо е да се помни, че оцветяването на новородените кученца може да се променя. За пример: главата, ушите и раменете на трицветните кученца винаги са черни, но с течение на няколко седмици след раждането, те започват да порижевяват. По същия начин, нюансите на кремавото, кафявото или сивото по гърба скоро изчезват, а неголемите бели и рижи петна в черното, обичайно стават неразличими към 12-а седмица, за радост на развъдчиците. Не се съхраняват в течение на целия живот на гончето и тъмните черни петна. Със старостта те изсветляват и могат напълно да побелеят.
 
С изключение на белия връх на опашката, размерът, симетрията и разпространението на цвета нямат значение, но могат да създадат оптическа измама. Например широката бяла полоса на главата, спускаща се между очите, създава впечатление за много широка глава. Черният плащ от главата до опашката, значително удължават тялото. Бяло петно на гърба, може да създаде впечатление за неправилна горна линия, а рижите или черни петна по крайниците могат да създадат впечатление за отпуснати лакти, силно изразени ъгли или неправилни движения.
 
{{commons|Beagle}}
 
https://en.wikipedia.org/wiki/Beagle
[[Категория:Хрътки]]
[[Категория:Британски породи кучета]]
17

редакции