Потопяване на Флота на откритото море: Разлика между версии

Според условията на завършващото Първата световна война [[Компиенско примирие (1918)|примирие]], сключено на 11 ноември 1918 г. между Германия и страните от [[Антанта]]та, немският [[Флот на откритото море]] подлежи на [[интерниране]]. Но, тъй като нито една неутрална страна не иска да поеме отговорността за неговия престой, германските кораби са конвоирани в главната база на британския флот – залива Скапа Флоу. Корабите пристигат там между 25 и 27 ноември 1918 г. и престояват над половин година, очаквайки победителите да решат тяхната съдба. На съдовете са оставени немските [[екипаж]]и, за командващ е назначен немския [[контраадмирал]] [[Лудвиг фон Ройтер]], англичаните не се качват на [[борд]]а на немските кораби без негово разрешение.▼

В преддверието на края на срока на примирието и подписването на [[Версайски договор|Версайския договор]] фон Ройтер, не без основания, се опасява от предаването на германския флот на съюзниците. За да не допусне това организира самопотапяне на германските кораби.▼

Немците щателно се подготвят за самопотапянето на корабите, като изпълнението на този замисъл е съпроводено с известни трудности. За да не могат немците да нарушат условията на примирието (например да се опитат да избягат в неутрална [[Норвегия]]), англичаните поддържат в Скапа Флоу [[ескадра]] [[линеен кораб|линкори]] и множество [[стражеви кораб]]и. Радиостанциите от немските кораби са свалени, преместването от кораб на кораб е забранено за моряците, обаче немците успяват да направят връзка помежду си чрез английския съд, превозващ [[поща]]та. По-голямата част от екипажите на немските кораби е откарана в Германия, за да се облекчи на останалите евакуацията от потъващите съдове. Датата за самопотапянето на флота е избрана по-рано – [[21 юни]], предполагаемият ден за подписване на Версайския договор. Малко преди това фон Ройтер разбира, че подписването на договора се отлага с два дни, но той решава да не отлага със замисленото, още повече, че нищо неподозиращите за неговия замисъл англичани в утрото на 21 юни извеждат ескадрата линкори на учения.▼

На 21 юни 1919 г. в 10:30 фон Ройтер подава предварително уточнения сигнал. Екипажите издигат на корабите германските военноморски флагове и отварят [[Кингстон (морски термин)|кингстоните]], заклинвайки ги. В течение на 5 часа са потопени 10 линкора, 5 [[Линеен крайцер|линейни крайцера]], 5 [[Лек крайцер|леки крайцера]] и 32 [[разрушител]]я. Англичаните не подозират за операцията, но спасяват на плитчините 1 линеен кораб ([[Баден (линеен кораб, 1915)|„Баден“]]), 3 леки крайцера ([[SMS Emden (1916)|„Емден“]], [[SMS Nürnberg (1916)|„Нюрнберг“]] и [[SMS Frankfurt (1915)|„Франкфурт“]]) и 14 миноносеца. Те обстрелват потъващите кораби, качват се на тях, изисквайки от немците да затворят кингстоните, опитват се да направят това сами. Девет немски моряка загиват в схватки на борда (включително капитана на линейния кораб [[Маркграф (линеен кораб, 1913)|„Маркграф“]] Шуман) или са застреляни в лодките. Те са последните жертви на Първата световна война. Само 4 миноносеца остават на вода.▼

== Последствия ==▼

Англичаните и французите са вбесени от това, че немския флот потъва. Тъй като фон Ройтер и неговите подчинени нарушават условията на примирието, те са обявени за военнопленници. Обаче английския адмирал Уемис отбелязва:▼