Потопяване на Флота на откритото море: Разлика между версии

Германците щателно се подготвят за самопотапянето на корабите, като изпълнението на този замисъл е съпроводено с известни трудности. За да не могат германците да нарушават условията на примирието (например да се опитат да избягат в неутрална [[Норвегия]]), британците поддържат в Скапа Флоу [[ескадра]] от [[линеен кораб|линкори]] и множество [[стражеви кораб]]и. Радиостанциите от германските кораби са свалени, преместването от кораб на кораб е забранено за моряците, обаче германците успяват да направят връзка помежду си чрез британския съд, превозващ [[поща]]та. По-голямата част от екипажите на германските кораби е откарана в Германия, за да се облекчи евакуацията на останалите от потъващите съдове. Датата за самопотапянето на флота е избрана по-рано – 21 юни, предполагаемият ден за подписване на Версайския договор. Малко преди това фон Ройтер разбира, че подписването на договора се отлага с 2 дни, но решава да не отлага замисленото, още повече че нищо неподозиращите за неговия замисъл британци в утрото на 21 юни извеждат ескадрата линкори на учения.

 

 

== Последствия от акта ==