Каирска гениза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-“\[\[([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\]\]\” +„\1“, -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
 
Ред 3:
'''Каирската гениза''' е най-големият документален фонд – архив на средновековното еврейство.
 
Каирската гениза е разкрита в средата на 19 век в [[Кайро]], откъдето носи и името си. Още от [[Ранно Средновековие|ранното средновековие]] еврейските [[Синагога|синагоги]] имали специални помещения наречени “генизи”„генизи“. Самата дума означава на иврит погребение, а в конкретния контекст семантично значи място за “погребение”„погребение“ на писмени текстове. [[Евреи]]те смятали, че е крайно оскърбително да се унищожават излезлите от употреба текстове, в които се съдържат имена на [[бог]]ове. Затова тези книги били "погребвани"„погребвани“ в генизите на достойно място в еврейските гробища. Постепенно бил възприет обичаят в генизите да се "погребват"„погребват“ не само религиозни текстове, а и всякакви други писмени документи. Така те се превърнали в обширни архивни хранилища, в които векове наред никой не стъпвал. По този начин се образувала и Каирската гениза.
 
Първите ѝ съвременни посетители (имат се предвид учени), разравяйки се в хаоса от писмени документи съобщили за сензационни разкрития в нея. Генизата на Кайро се намирала в синагогата на квартал [[Фустад]] и била непипана от създаването си. След своеобразното ѝ преоткриване за съвременния научен свят, големият интерес на множество учени към нея и фактът, че вътре се намирали едни от най-старите древноеврейски канонични съчинения, които успели да преживеят целия мюсюлмански период до XVIII век, засилили и нездравите апетити към фонда ѝ. “Пред„Пред очите ни се открива целият непознат досега юдейски свят”свят“, писал вестник [[Таймс]] през 1899 г. [[Соломон Шехтер]] бил един от пионерите-изследователи на генизата. От хилядите фрагменти той успял да събере цели книги, които старателно подреждал в куфари с етикети [[Библия]], [[Талмуд]], [[История]]. Шехтер попаднал на истинска съкровищница, пълна с извори за историята на много народи. Повечето документи в Каирската гениза били от IX и Х век. Това били най-древните текстове на [[Стар завет|Стария завет]] до откриването на [[Кумрански ръкописи|Кумранските свитъци]] от [[Мъртво море]]. Преди откриването на Каирската гениза учените не знаели почти нищо за [[История на евреите|историята на евреите]] в [[Палестина]] и [[Египет]]. Благодарение на намереното в нея, голяма част от [[историята на юдаизма]] е изяснена в подробности.
 
Документите и текстовете съхранявани в Каирската гениза са съставени на [[еврейско писмо на арабски]], [[иврит]], [[арамейски]], [[идиш]] и на други езици.