Уикипедия

Карл IV (Свещена Римска империя): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (- „ + „)
Ред 74:
Бланш пристига в Прага на 12 юни 1334 година, придружена от френски придворни. Нейният антураж предизвика смущаващо впечатление в бохемските жители. Чехите са най-вече пленени от ослепително великолепните френски дрехи, които никога дотогава не са виждали, но от друга страна, непонятният език предизвика чувство на неприятна отчужденост от бохемската власт.
 
Петър Житавски първо похвалва външния вид и красотата на [[Бланка Валоа|Бланш]], но коментира езиковите и затруднения по следния начин: „ ''Смятаме за голямо затруднение, че тя говори само френския език… (но) започва да учи немски и да го използва повече от чешкия; защото в почти всички градове на кралството и преди краля понастоящем по-често се използва немския език, отколкото чешкия.'' ” <ref> ŽITAVSKÝ. Zbraslavská kronika. [s.l.]: [s.n.] S. 577 – 578</ref> Карел не иска да настройва благородниците срещу себе си, както веднъж вече е правил баща му. Затова скоро изпраща френските придворни обратно. Скоро след сватбата си, Карел и Бланш са благословени с първа радост – на 24 май 1335 година се ражда първата им дъщеря Маргарет, която носи името на баба си по бащина линия [[Маргарета Брабантска (1276 – 1311)]]. <ref>BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 146</ref>
 
Като маркграф на Моравия, Карел урежда сестра му [[Анна Люксембургска]] да се омъжи за [[Ото IV (Австрия)|Ото IV Хабсбург]], което става през февруари 1335 г. в [[Зноймо]].<ref>SPĚVÁČEK. Karel IV. Život a dílo (1316 – 1378), s. 109 – 112</ref>
Ред 141:
Годината 1348 г. е особено значима за чешките земи. Прага е не само столица на бохемското кралство по времето на Карел, но е станала и столица на Свещената Римска империя. Следователно Карел полага голяма грижа на столицата, която трябвало да стане достойно и представително седалище на императора. Веднага след завръщането си от империята, на 8 март 1348 г. издава хартата на Новия град в Прага. Със създаването на „[[нове мнесто]]“ Прага се превръща в истински град и един от най-големите градове в Европа. Новият град е дарен със сходни привилегии като Стария град в Прага. Малко след това Карл полага крайъгълния камък на стените на Новия град. По това време в Прага се провежда съвместно общо събрание на императорското и чешкото благородничество. Целта на първото Общо събрание е да установи статута на чешката държава по отношение на империята. Общо четиринадесет привилегии и дела излизат от Диетата, потвърждавайки, наред с други неща, по-стари привилегии от римските царе и императори дадени на Чешкото кралство и подчертавайки изключителното положение на чешките земи в рамките на Свещената Римска империя. В два документа, приети на 7 април 1348 г., се споменава терминът „Corona regni Bohemiae“ или короната на чешката земя. Карл като крал на Рим включва също така силезийското херцогство, град Вроцлав и други владения в постоянен съюз с чешките земи. Тези две решения стават фактически нови конституционни закони за частите от Чешката корона. <ref>BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 230-236</ref>
 
След това набор от тези привилегии от 7 април се сключва с последната четиринадесета харта, която по своето значение за чешките земи е изключителна харта, Хартата на висшето образование в Прага, известния Карлов университет. Това е първият университет на север от Алпите.Така кралят се стреми да се грижи за образованието на жителите, така че да не им се налага тези, „ които„които винаги са гладни за плодовете на науката, да просят милостиня в чужбина, но за да намерят маса, приготвена за тях в кралството“ .<ref>BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 236</ref>
[[Файл:Hrad Karlštejn.jpg|мини|250px|Карлщайн]]
По заповед на Карел, на 10 юни започва изграждането на замъка Карлщайн, който трябва да се превърне в непревземаема крепост, охраняваща императорските и чешки скъпоценности на короната.<ref>BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 236</ref>
Ред 172:
 
=== Италиански хуманисти ===
Италия премина през хаотичен период и мнозина призовават за способен и решителен владетел да фиксира тази територия на империята. По това време известният [[Франческо Петрарка]] пише на Карл пламенни призиви да не забравя Италия, когото той намира за „ глава„глава на монархията“. <ref>BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 262</ref> Те си разменят няколко писма, в които Карл се опитва да представи себе си подобаващо с хуманистичния си партньор.
 
През 1350 г. в Прага се появява [[Кола ди Риенцо]] - друг хуманист, политик, трибун на народа, преследван от папата, който се опитва да убеди Карел, че е време да се намеси в Италия. Карл, който се възстановява от сериозен инцидент в края на 1350 г. и началото на следващата година, мисли внимателно за всичко и със сигурност няма намерение да затъва в друг продължителен конфликт в непредсказуемата Италия, чиято обстановка той е имал идеалната възможност да опознае още в младостта. След известно време той е задържа Риенцо и го изпраща през 1352 на римската курия. Карел също се среща лично с Петрарка в края на 1354 г. в [[Мантуа]] в началото на своето римско пътуване.<ref>BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 262-267</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Карл_IV_(Свещена_Римска_империя)“.