Уикипедия

Балчишки дворец: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 26:
През [[Междусъюзническата война]] [[Румъния]] нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано [[Петербургски протокол]] и напада в гръб [[България]]. На [[28 юни]] [[1913]] г. добруджанската ѝ армия се възползва от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея и необезпокоявана окупира българските държавни територии североизточно от линията [[Тутракан]]-Балчик. [[Крал на Румъния|Кралицата на Румъния]] [[Мария Единбургска]] бързо харесва новозавладяната земя с мекия ѝ климат, топлата морска вода и живописните балчишки скали. Причините и изборът на място за построяването на новата ѝ резиденцията обаче са предопределени като политически – маркиране на окупираната територия като румънска<ref>[http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/BROI14-Balchik/BALCHIKi_statiya_br_1_2_2012.pdf Вера Дянкова, Люба Пенчева, Магдалина Чавдарова, Изследване на автентичността на лятната резиденция на румънската кралица Мария край гр. Балчик, сп. АНАМНЕЗА, Год. VII, 2012, кн. 1 – 2, ISSN 1312 – 9295, стр. 172]</ref> и то в най-южната ѝ възможна точка.
 
В началото на 20 век местността на югозапад от гр. Балчик е известна под името ''„Трите воденици“'' и държавна гора ''Кулак''. В румънските регистри след окупацията са записани документи за собственост на хора с български имена, издадени от [[Министерство на земеделието и храните|Министерство на земеделието и държавните имоти]]. Има свидетелства за „безплатно прехвърляне на земи“ <ref>ANR, fond 836 – 2, dos. 46, 1932, f. 1</ref>, други документи датирани към 1935 г.<ref>ANR, fond 836 – 2, dos. 49, 1935, f. 87</ref> удостоверяват, че по действащия тогава закон за земеделската реформа в Румънското кралство, същата година кралицата получава документи за собственост на терена и сградите и е допълнено, че „цената на имота и съответстващите такси към продажбата му са изцяло платени“. Площта, собственост на монархията, постепенно е увеличавана. Към 1937 г. владенията се простират вече върху 209,8 дка, а към 1938 година площта им още се увелечаваувеличава и достига 244,8 дка <ref>ANR, fond 836 – 2, dos. 51, 1937, f. 45; ANR, fond 836 – 2, dos. 52, 1938, f. 60 – 62</ref><ref>Дянкова, Пенчева, Чавдарова, Изследване на автентичността..., стр. 176</ref>.
 
Вилният ансамбъл в лятната резиденция на румънската кралица е по проект на [[италианци|италианските]] [[архитект]] и Америго и Аугустино, като строителството се извършва от 1924 до 1934 г. В годините на окупацията в Балчик купуват места много румънски аристократи и интелектуалци, сред които и известната художничка Чичилия Куцеску-Сторк. Те често са канени в кралската резиденция, което превръща Двореца в културно средище. На [[7 септември]] [[1940]] г. [[цар]] [[Борис III]] с международна подкрепа успява да сключи [[Крайовски договор|Крайовския договор]] и да върне Балчик и цяла [[Южна Добруджа]] на България. В 1948 г. с Междудържавно споразумение между Румъния и България обектът е преотстъпен за стопанисване на българската страна. С Разпореждане № 1650/30 август 1961 г. Министерски съвет на НРБ одобрява закупуването на недвижими имоти, собственост на Румъния, намиращи се на територията на Народна република България, сред които е и бившият дворец в Балчик. През 1970 г. е подписана ''Спогодба между Народна република България и Социалистическа република Румъния'' за прехвърляне собствеността на някои недвижими имоти, между които целия терен и всички сгради на бившия дворец в Балчик. Днес дворецът е добре запазен и постоянно реставриран, а след 80-те години превърнат в забележителен туристически център.От страна на различни националистически интелектуалци и общественици са изказвани опасения,че така дворецът се превръща в [[Пропаганда | пропагандна]] витрина на Румънската окупация на Южна Добруджа в регионът, другите части на България,Румъния и особено - сред туристите от трети страни,посещаващи Балчик и незапознати с Българската история,налагайки впечатлението че [[Добруджа]] била "изконна румънска" земя,оправдавайки по този начин териториални претенции срещу България.<ref>[http://www.novazora.net/2007/issue13/story_09.html Откъм нашия бряг на реката]</ref>▼
 
▲Вилният ансамбъл в лятната резиденция на румънската кралица е по проект на [[италианци|италианските]] [[архитект]] иархитекти Америго и Аугустино, като строителството се извършва от 1924 до 1934 г. В годините на окупацията в Балчик купуват места много румънски аристократи и интелектуалци, сред които и известната художничка Чичилия Куцеску-Сторк. Те често са канени в кралската резиденция, което превръща Двореца в културно средище. На [[7 септември]] [[1940]] г. [[цар]] [[Борис III]] с международна подкрепа успява да сключи [[КрайовскиКрайовска договорспогодба (1940)|КрайовскияКрайовската договорспогодба]] и да върне Балчик и цяла [[Южна Добруджа]] на България. ВПрез 1948 г. с Междудържавномеждудържавно споразумение между Румъния и България обектът е преотстъпен за стопанисване на българската страна. С Разпореждане № 1650/30 август 1961 г. МинистерскиМинистерският съвет на НРБ одобрява закупуването на недвижими имоти, собственост на Румъния, намиращи се на територията на Народна република България, сред които е и бившият дворец в Балчик. През 1970 г. е подписана ''Спогодба между Народна република България и Социалистическа република Румъния'' за прехвърляне на собствеността на някои недвижими имоти, между които целия терен и всички сгради на бившия дворец в Балчик. Днес дворецът е добре запазен и постоянно реставриран, а след 80-те години е превърнат в забележителен туристически център. От страна на различни националистически интелектуалци и общественици са изказвани опасения, че така дворецът се превръща в [[Пропаганда | пропагандна]] витрина на Румънскатарумънската окупация на Южна Добруджа в регионът, другите части на България,Румъния и особено - сред туристите от трети страни,посещаващи Балчик и незапознати с Българската история,налагайки впечатлението, че [[Добруджа]] била "изконна„изконна румънска"румънска“ земя,оправдавайки по този начин териториални претенции срещу България.<ref>[http://www.novazora.net/2007/issue13/story_09.html Откъм нашия бряг на реката]</ref>
 
<br />
== Архитектура ==
[[Файл:Балчишки дворец.jpg|alt=|мини|333x333пкс|Нимфеум]]
Дворецът е групова културна ценност от национално значение -— паметник на архитектурно-строителното и парково изкуство. Всичките 46 сгради, 170 архитектурни, археологически и исторически паркови елементаелементи и недвижими и движими паметници на културата са под управлението на Държавен културен институт „Културен център“център Двореца"„Двореца“, второстепенен разпоредител на бюджетни кредитисредства към Министерство на културата. Най-важната природна даденост на Двореца е изобилната и кристалночистакристално чиста вода на изворите ''„Бял кладенец“'' и ''„Чатал чешма“''. Тя е протичала през малка долина и е задвижвала воденичните колела на мелниците в местността. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили <ref>[http://purebulgaria.com/bg_version/cities.php?city_id=5 „Дворецът“ – Балчик]</ref>. Пътят към двореца се спуска между два реда каменни стени и спира пред главния вход на караулното на часовоите. В двора е изграден параклисът „Стела Марис“. Други популярни забележителности са „Божествената градина“, градина „Английски двор“, „Градината с кръстовидното водно огледало“, „Гетсиманската градина“, „Мостикът на двореца и гаражите за яхти“, юзината и „Мостът на въздишките“, „Алеята на виното“, „Алеята на вековете“, „Висящите тераси“, гробът на кралица Мария и други.
 
== Галерия ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Балчишки_дворец“.