Наполеонов кодекс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Френско право; Добавяне на Категория:Френски закони, ползвайки HotCat |
мРедакция без резюме |
||
Ред 2:
{{обработка|обособяване на раздели}}
[[Файл:Code Civil 1804.png|мини|200п|Титулната страница на ''Code Civil des Français'']]
'''Френският граждански кодекс''' ({{lang|fr|Code Civil des Français}} – Граждански кодекс на французите), известен още и като '''Наполеонов кодекс''' ({{lang|fr|Code Napoléon}}) е първата съвременна [[кодификация]] на [[гражданско право|гражданското право]] в [[история на правото|историята на правото]].
Изготвен е на основата на съвременна пряка рецепция на съвършените антични образци на [[римско частно право|римското частно право]]. Влязъл в сила през [[1804]] г., той продължава да обслужва обществените нужди на Франция в областта на [[гражданско право|гражданското право]]
Френският граждански кодекс със своята структура и уредба на гражданско правните отношения е възприет за [[прототип]] за изработването на гражданското и търговското законодателство през XIX век на всички страни от т.нар. [[Романска система|романско (латинско) правно семейство]] от континентална Европа – Испания, Италия, Португалия, Белгия – и лежи в основата на съвременното латиноамериканско право<ref name="brit_Napo">{{Цитат уеб | заглавие = Napoleonic Code | автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]] | дата = | достъп_дата = 3 май 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/Napoleonic-Code | език = en | цитат = It was the main influence on the 19th-century civil codes of most countries of continental Europe and Latin America }}</ref> (с изключение на Бразилия, бивша португалска колония) и на много държави от Африка, Близкия, Средния и Далечния
По време на [[класицизъм|класицизма]] и [[Просвещение]]то основен [[източник на правото]] за светската сфера в северните части на Франция, включително Париж, е [[обичайно право|обичайното право]], докато в южните части преобладава [[римско право|римското право]]. В религиозната сфера на [[обществени отношения|обществените отношения]] преобладава [[каноническо право|каноническото право]]<ref name="brit_Napo"/>.
Line 18 ⟶ 17:
Обнародван е на 21 март 1804 г. от [[Наполеон Бонапарт]], като в него са включени и част от „обичаите на Париж“. До [[21 век]] Френският гражданският кодекс урежда личния статус на френските граждани, на техните семейства и на отношенията между тях, с изключение на французите, обитаващи [[Майот]], [[Нова Каледония]], [[Валис]] и [[Футуна]], които, по силата на чл. 75 от Френската конституция от 1958 г., не са се изказали в подкрепа на общия правен статус и които притежават граждански статус по обичайното право. Code de Civil е все още в сила на остров [[Мавриций]], изоставен вследствие на английското му завоюване, въпреки последващото изменение на кодекса.
Френският граждански кодекс е изменен значително в началото на XIX век, но и до днес се е запазил като фундамент на френското гражданско право и в по-общ смисъл на системата на [[Континентална правна система|континенталното право]] – на цялото френско право. Code de Civil е определян като „гражданска конституция на французите“. Правните области, предмет на регулация от него, са: лично право (име; статус на лицата; [[юридическо лице|юридически лица]]; [[правоспособност]] и [[дееспособност]]; условия, позволяващи на едно лице да осъществява [[правен акт|правни актове]],
На 14 август 1800 г. Първият консул на френската република Наполеон Бонапарт назначил комисия от четирима видни юристи: [[Тронше]], [[Биго де Премню]], [[Порталис]] и [[Малвил]], под ръководството на [[Камбасер]], за да съставят проект за Френски граждански кодекс. Четиримата съставители произлизат от страни с различни системи на правото и обичаи. Този разнороден състав на комисията имал за цел да обедини различните правни възгледи за първото съвременно кодифициране на гражданското право в историята, с оглед на това да внесе най-удачните разрешения на спорните въпроси по регламентацията. Френският граждански кодекс реципирал множество разрешения от [[Корпус юрис цивилис|Юстиниановата компилация]], преминали през влиянието на [[Робер Жозеф Потие]] и без да има много спорове за формата, под която да бъдат включени те – по същата схема, като тази в Институциите:
# лица;
# вещи;
Line 39 ⟶ 38:
По време на тази процедура присъствали: [[Буле де ла Мьорт]], [[Берлие]], [[Тибодо]], [[Емри]], [[Реал]], [[Биго де Премню]], [[Рение]] и [[Абриал]]. Тя била председателствана от Първия консул, от втория консул [[Камбасер]] (при отсъствие на първия консул). [[Локре]], главният секретар на Държавния съвет, съставял протоколите на всяко заседание. Всеки окончателен проектозакон трябвало да бъде изпратен на [[Трибунат]]а, който го обсъждал, после да бъде представен на законодателното тяло (имащо качеството на нямо събрание, тъй като било натоварено със задачата да гласува, без да има право да обсъжда текстовете). Първоначалният проект бил предоставен и на апелативните и касационните трибунали, за да могат те да изготвят свои наблюдения. Държавният съвет се събирал, за да изучава проекта общо 102 пъти (но в петте тома на Локре има само 84 протокола). Процедурата продължила близо 3 години, т.е. от 17 юли 1801 г. до 19 март 1804 г.
Трибунатът, предвождан от републиканците, се противопоставил на Народното събрание, но това противопоставяне било насочено срещу политическата воля. Проектът бил оттеглен и Наполеон Бонапарт прочистил Трибуната с процедурна маневра: той изпратил разбунтувалите се срещу техните избиратели, поставяйки начело на редицата [[Бенжамен Констан]],
Малко след приемането му били обнародвани и другите френски граждански и наказателни кодекси:
| |||