Влахи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м А|А - поправка на А; козметични промени
м -Уникод
Ред 35:
През XIX век Влахи е голямо чисто българско село, числящо се към [[Мелник|Мелнишката]] [[кааза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В 1844 година е построена църквата „[[Свети Илия (Влахи)|Свети Илия]]“. От 1856 до 1866 година в килийното училище при „Свети Илия“, преподава [[Михаил Попфилипов]], който превръща училището в новобългарско.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 }}</ref> В 1867 година [[Влахинска българска община|Влахинската българска община]] начело с поп [[Стойко Харизанов]] пише до руския консул в [[Солун]] молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти:
 
{{цитат|Ные отдолоподписани-ты жители, отъ окружiе Мелничко, отъ село Влахы, смиреннiй раби, Вашего благородiя, като имаме гол{{Уникод|ѣ}}моголѣмо желанiе за просв{{Уникод|ѣ}}щенiепросвѣщенiе-то на чада-та си, потрудихме се та си соградихме църкв{{Уникод|ѫ}}църквѫ и училище, които още не сме си доплатили; пакъ си немаме мещичко сир{{Уникод|ѣ}}чсирѣч нито една потреба, нито въ црьква-та, нито во училището и спорядъ сегашното состоѧнiе не ще можемъ скору да ги придобiемъ, защото сме натоварени съ тѧжки даноци, и земята нi е дива и безплодна, та неможемъ да ся прехранимъ и исплатимъ, камо ли да си купимъ н{{Уникод|ѣ}}чтонѣчто потр{{Уникод|ѣ}}бнопотрѣбно за оучилище и за црьквата.<ref>Документи за Българското възраждане в от архива на Стефан Веркович, София, 1969, стр. 285.</ref>}}
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Влаки'' (Vlaki) е посочено като село със 168 домакинства с 560 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142-143.</ref>