Дъбово (дем Пеония): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп |
м -Уникод |
||
Ред 21:
}}
'''Дъ̀бово<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687</ref>''' или '''Дъмбово''' ({{стар|
== География ==
Ред 30:
В XIX век Дъбово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Църквата „[[Св. св. Константин и Елена (Дъбово)|Св. св. Константин и Елена]]“ в източния край на селото е от средата на XIX век.<ref name="Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://debian.itbiz.gr/filokalia2/index.php?option=com_k2&view=item&id=88&Itemid=345 | заглавие = 17. Ιερός ναός Αγίου Κωνσταντίνου και Ελένης Βαλτοτοπίου | достъп_дата = 23 юни 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού | цитат = | език = }}</ref> „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дъбово (Dabovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 45 къщи и 206 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.162-163.</ref> Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>.
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''
Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Дъбово (Dabovo) има 360 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.</ref>
| |||