Ижица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-{{Unicode\|(.*?)}} +\1); козметични промени |
||
Ред 11:
|ulc=0477}}
'''
Употребата на ижица в [[руски език|руския]] език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: м{{unicode|ѵ}}ро (
Ижицата все още се използва за предаването на [[Старобългарски език|старобългарски (църковнославянски)]] текстове. Също като съвременния гръцки ипсилон, тя може да се произнася като ''и'' или ''в''. Основното разграничително правило е следното: ижица с ударение е гласна и се чете като ''и''; ижица без ударение е съгласна и се чете като ''в''. Неударената ижица, изразяваща звука ''и'', е белязана със специален разграничителен знак – т. нар. „кендима“ (от гръцкото ''κέντημα''). Обликът на кендимата върху ижицата може да е разнообразен: в книгите от руски произход обикновено изглежда като двойно остро ударение.
'''
{| class="wikitable"
|