|
Апелът е подписан в [[Солун]] на 20 май 1878 година от представители на [[Български църковни общини в Македония|българските общини в Македония]] и е подаден до солунските консули, които се умоляват да се застъпят пред съответните правителства за българската кауза. Мемоарът е подписан от 21 български общини и просветно-културни организации като дружество [[Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]] и подпечатан със съответни общински, казалийски, църковни и дружествени печати. В мемоара се казва, че българите са мнозинство в Македония, разобличават се гръцките лъжи, целящи да заблудят Европа за етническия състав в областта и се настоява за прилагането на Санстефанския договор и създаване на международна анкетна комисия, която да се увери, че именно присъединяване на Македония към българската държава е желанието на македонското население.<ref>{{ЕПК|1|565-566}}</ref>
{{цитат|...Всичкый българскый народъ ся зарадва като вид{{Уникод|ѣ}}видѣ, че желаніята му се изпълниха и нуждыте му се удовлетвориха, и ный всыте българе въ Македонія съ силата на Св. Стефансый договоръ, чекахме съ големо нетърпеніе освобождението си отъ б{{Уникод|ѣ}}снующетобѣснующето още надъ насъ Турско варварство. Но на м{{Уникод|ѣ}}стомѣсто това, за голема жалъ виждаме, че местныте власты одъ една страна, и гръцкото духовенство отъ друга, съ различны ср{{Уникод|ѣ}}дствасрѣдства изнудиха отъ н{{Уникод|ѣ}}коынѣкоы нашы невинны братія подписы, за да ги злоупотребатъ като ув{{Уникод|ѣ}}ратъувѣратъ Велыкыте Поручителны Сылы, че ужъ ный сме были гърци, и сме желаели само улучшено statu-quo, а не присоединеніето си съ новоучлеждаемото българско княжество. Това безнаказано подиграваніе съ нашыте подписы, сир{{Уникод|ѣ}}чъсирѣчъ съ народното ни име и чувство, дълбоко наскърби всичкы ни особито при предпороженіето, че такво едно л{{Уникод|ѫ}}жливолѫжливо изявленіе отъ страната на Македонскиыте българе, можъ да ся е вече подало и на Ваше Високопревосходителство...
...за да се опред{{Уникод|ѣ}}лиопредѣли, ако би било нужно, една комисія, която ще може най-здраво и най-безпристрастно да испита и да се ув{{Уникод|ѣ}}риувѣри на местото, че нашыте желаниія и нужди с{{Уникод|ѫ}}сѫ общиы и неразлучны съ тыя на наыте братія бльгаре, които населяватъ Мізія и Тракія, и съ таковъ начинъ да пр{{Уникод|ѣ}}станатъпрѣстанатъ еднажъ за всякога безсрамныт{{Уникод|ѣ}}безсрамнытѣ викове на незначителный помежду ни грьцки елементъ...<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.</ref>}}
== Подписи ==
|
