Натанаил Охридски: Разлика между версии

През 1837 година Бойкикев се подстригва за монах в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] с името Натанаил. В Зограф [[Анатолий Зографски]] е впечатлен от дарбите и патриотизма на Натанаил и подпомага изпращането му в Русия.<ref>{{cite book |title= Македония и Българското възраждане, Том І и ІІ |last=Радев |first=Симеон |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher=Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО |location=София |isbn= |pages=67 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> След една година заминава да учи в духовното училище в [[Кишинев]], а по-късно в [[Одеска духовна семинария|Одеската семинария]], [[Русия]]. В 1840 – 1841 година заедно със [[Захарий Княжески]] Натанаил превежда „[[Зерцало или огледало християнское]]“, отпечатано в [[Москва]] в 1847 година, в което се казва:

 

 

[[Файл:Natanail-Zografski-Kratko-Izyasnenie.jpg|мини|Заглавна страница на „Кратко изяснение на Божествената литургия“]]

През 1843 година участва на събор на 40 български студенти и ученици в Одеса, които се обявяват за създаване на автономна българска църква<ref name="БН 13">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=13 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> и се задължават всички да станат владици, ако народът поиска това от тях. През 1846 година чрез Захарий Княжески в Санкт Петербург иска от руското правителство църковни книги, утвар и парична помощ за откриване на българско богословско училище в Цариград, както и дипломатическа подкрепа за създаване на българска църква. Натанаил изпраща на канцлера граф [[Дмитрий Блудов|Блудов]] и на синодалния прокурор граф [[Николай Протасов|Протасов]] списък от 33 българи, подготвени за владици.<ref name="БН 14">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=14 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>

{{цитат|Любезніи съотечественици

 

 

Българинъ:

На следната 1865 година Натанаил издава в Букурещ „Буквар славено-българскій“, предназначен за училището в родното му село Кучевища. В същата 1865 година излиза в Браила и „Произшествіе въ Скопска епархия“, в което разказва за противогръцкото движение на българите в епархията от 1860 до 1865 г.:

 

 

В 1868 година Натанаил „побългарява“ и „Кратко християнское Наставление“, което излиза в [[Котел]], и което Натанаил подписва

 

 

На 24 септември 1872 година архимандрит Натанаил е ръкоположен от екзарх Антим I за пръв [[митрополит]] на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в [[Охрид]],<ref>{{cite book |title= Дневник |last=Български екзарх Йосиф I |first= |authorlink= |coauthors= |year=1992 |publisher=Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location= София |isbn=954-509-042-1 |pages=55 |url= |accessdate=}}</ref> но получава [[Берат (султан)|берат]] през 1874 година. В 1873 година издава в [[Цариград]] „За Юстинианови права на Охридска архиепископия или за църковна независимост и самостоятелност на Охридско-Българско священоначалие“. Заедно със секретаря си [[Стоян Костов]] изготвят подробно изложение, относно злоупотребите на османската власт. Документът е подписан и подпечатан от представители на Охридската кааза и изпратен до [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] от 1876 – 1877 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_2_5.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 278 – 279.]</ref> При избухването на Руско-турската война в 1877 година заминава за Цариград.