Пенека: Разлика между версии

В 19 век Пенека е будно българско село във Визенска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Пинека (Pinéka) е село с 205 домакинства и 1000 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62 – 63.</ref> Пенека е най-голямото от шестте български села във Визенско и в него има смесено българско училище с учител и учителка. Поминъкът на населението е предимно въглищарство като въглищата се продават в [[Родосто]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_7.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}}тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.64.]</ref> Жителите на Пенека взимат дейно участие в съпротивителното движение на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].

Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 260 [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]] български семейства или 961 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}}тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.]</ref>

В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] жителите му са прогонени в България и на тяхно място са заселени турци бежанци. Бежанци от Пенека са настанени във [[Царево|Василико]] и [[Поморие|Анхиало]], на мястото на изселили се гърци, както и в селата [[Просеник (Област Бургас)|Бурунджук]], [[Обзор|Гьозекен]], [[Голица|Гулица]], [[Козичино|Еркеч]], [[Чукарка|Тастепе]], [[Дюлево (Област Бургас)|Айваджик]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_7.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}}тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.64 – 67.]</ref>