Селиолу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м -Уникод |
||
Ред 34:
Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Сулеоглу (Souléoglou) е село със 160 домакинства и 915 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42-43.</ref> В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава [[Димитър Даков]], организирал в Селиолу и революционен комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. Най-деятелен работник на ВМОРО е свещеникът от Селиолу поп Георги.<ref>Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., [http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_b5.html стр. 312 - 313.]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 41.</ref> По-късно учител в Селиолу е [[Никола Долапчиев (революционер)|Никола Долапчиев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 51.</ref>
До 1912 година жителите на Селиолу обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.<ref>История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 101.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 118 български семейства или 587 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Селиолу са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.</ref> По време на войната, в хода на [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] Селиолу и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия.
|