Ижица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-{{Unicode\|(.*?)}} +\1); козметични промени
м Bot: Automated text replacement (-{{unicode\|(.*?)}} +\1)
Ред 11:
|ulc=0477}}
 
'''Ѵ''', '''ѵ''' или '''Ѝжицата''' е [[буква]] от ранната [[кирилица]]. Тя се използва за изразяване на [[ипсилон]] (Υ, υ) в думи, произлизащи от [[гръцки език|гръцкия]], като например с{{unicode|ѵ}}нодъсѵнодъ. Тъй като тя олицетворява същия звук {{IPA|[i]}} като буквата '''[[И]]''', с времето започва да се смята за излишна.
 
Употребата на ижица в [[руски език|руския]] език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: м{{unicode|ѵ}}ромѵро (миро̀) и съответните производни. В правописната реформа от [[1918]] г. буквата не се споменава, което води до нейното отмиране без официално оповестяване. Главната буква ижица традиционно присъства в руските книги вместо римската цифра V.
 
Ижицата все още се използва за предаването на [[Старобългарски език|старобългарски (църковнославянски)]] текстове. Също като съвременния гръцки ипсилон, тя може да се произнася като ''и'' или ''в''. Основното разграничително правило е следното: ижица с ударение е гласна и се чете като ''и''; ижица без ударение е съгласна и се чете като ''в''. Неударената ижица, изразяваща звука ''и'', е белязана със специален разграничителен знак – т. нар. „кендима“ (от гръцкото ''κέντημα''). Обликът на кендимата върху ижицата може да е разнообразен: в книгите от руски произход обикновено изглежда като двойно остро ударение.
Ред 22:
! Кодиране !! Регистър !! Десетичен !! Шестнадесетичен !! Осмичен !! Двоичен
|-
|rowspan=2|[[Уникод]] за {{unicode|Ѵ}}|| Голяма ||1140||0474||002160||0000010001110100
|-
| | Малка||1141||0475||002161||0000010001110101
|-
|rowspan=2|Уникод за {{unicode|Ѷ}}|| Голяма||1142||0476||002162||0000010001110110
|-
| |Малка||1143||0477||002163||0000010001110111