Кирилица: Разлика между версии

=== Класическа кирилица ( ''IX-XI''в.) ===

Тази кирилица се състои от 24-те букви на [[гръцка азбука|гръцкото]] [[унициално]] писмо и още 12 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, {{уникод|ѣ}}, ю, {{уникод|ѧ}}, {{уникод|ѫ}}). Както при [[глаголица|глаголическата азбука]], така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от [[Византия|византийския]] устав.

|{{кирилица|в{{уникод|ѣ}}д{{уникод|ѣ}}вѣдѣ}}

|{{кирилица|жив{{уникод|ѣ}}тєживѣтє}}

|{{уникод|ѹ, у, ꙋ}}

|{{кирилица|х{{уникод|ѣ}}ръхѣръ}}

|{{уникод|ѡ}} [oː]

|{{кирилица|{{уникод|ѡ}}тъѡтъ}}

|{{кирилица|{{уникод|ѥ}}ръѥръ}} голѣмъ

|{{кирилица|{{уникод|ѥ}}рыѥры}}

|{{кирилица|{{уникод|ѥ}}рьѥрь}} малѫкъ

|{{уникод|ѣ}} [æː], [eː]

|{{кирилица|я, {{уникод|ꙗ}} (iотирано а)}}

|{{уникод|ѥ}} [йе]

|{{кирилица|{{уникод|ѥ}}}} (iотирано є)

|{{уникод|ѧ}} [е^н]

|{{уникод|ѩ}} [йе^н]

|{{уникод|ѫ}} [о^н]/[ъ^н]

|{{уникод|ѭ}} [йо^н]/[йъ^н]

|{{уникод|ѯ}} (ξ) [кс]

|{{кирилица|{{уникод|ѯ}}иѯи}} (кси)

|{{уникод|ѱ}} (ψ) [пс]

|{{кирилица|{{уникод|ѱ}}иѱи}} (пси)

|{{уникод|ѳ}} [θ]

|{{кирилица|{{уникод|ѳ}}итаѳита}} (тита; фита)

|{{уникод|ѵ}} [ɪ]

|{{кирилица|{{уникод|ѵ}}жицаѵжица}} (ижица)

{{уникод|҆}} – [[Леко придихание]] – слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.

{{уникод|҅}} – [[Тежко придихание]] – използва се вместо леко придихание, само при съгласната {{уникод|Ѵ}}<ref>[http://macedonia.kroraina.com/la/la4_1.html macedonia.kroraina.com]</ref>

Ї се пише преди гласна вместо И, а {{уникод|Ѡ}} се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.

След буквите {{уникод|Ѩ}}, {{уникод|Ѭ}} (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата {{уникод|Ѫ}} (която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните {{уникод|Ѥ}} и ІA, а буквата {{уникод|Ѧ}} обозначава звукосъчетанието „йа“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от {{уникод|Ѧ}}).

Буквата {{уникод|Ѧ}} е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на {{уникод|Ѧ}}, но и съвпадаща огледално с латинско R. От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, {{уникод|ѯ}}, {{уникод|ѱ}}, {{уникод|ѵ}}, Ȣ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“.

[[Азбука]]та, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна [[България]] и [[Сърбия]] през ХІV-ХV в. Гражданската азбука е усвоена първо от сърбите в [[Австро-Унгария|Австроунгария]] (от т.нар. [[славяносръбски език]]) около 1780 г., а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към [[Русия|руската]] гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на [[руска литература|руската литература]] (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава [[Панславизъм|панславянски]] идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата {{уникод|Ѫ}}, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.

Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в [[Русия]] биват изхвърлени буквите {{уникод|Ѣ}} и Ї, което е повторено в [[България]] през [[1945]] г. (в добавка отново е изхвърлена и буквата {{уникод|Ѫ}}).<ref>[http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/doc-salvija-barlieva-nelepo-e-da-se-tvardi-che-kirilicata-idva-ot-vizantija.html Десетилетия наред е било забранено да се твърди, че България е дала нещо на славянския свят].</ref>