Нестле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
Линкът към Малчика следва да е към първообраза - т.е. Адалберт Антонов по прякор Малчика, а не към село Малчика, което е кръстено на него. |
||
Ред 56:
Самата фабрика е създадена през [[1939]] г. от [[Стефан Тодоров (предприемач)|Стефан Тодоров]] и е наречена „Щастие“. Интересно е, че Стефан Тодоров е първият българин, поставил основите на [[такси]]метровите услуги в страната. Този негов частен бизнес му носи значителни доходи и със събраните средства започва производство на захарни изделия. Тодоров полага големи грижи за хората, работещи за него – построява им домове в близост до фабриката, създава стол, в който персоналът да може да получава топла храна.
През [[1947]] г. фабриката е национализирана и преименувана в ДИП „[[Адалберт Антонов (Малчика)|Малчика]]“. Тя е най-голямата в страната с най-богат продуктов асортимент – [[шоколад]]и, шоколадови бонбони, [[нишесте]], [[какао]] на прах, смес за палачинки, [[локум]], халва, желирани бонбони и много други. Броят на работещите в този момент е повече от 2000 души, а годишното производство възлиза на 150 000 тона. Луксозните бонбони „Пияни вишни“, „Троен лешник“, „Каприз“, „София вечер“ се произвеждат ръчно.
Началото на вафлено и бисквитено производство се поставя през [[1964]] г., а 9 години по-късно започва производство и на [[захар]]ни бонбони. Така до [[1991]] г., когато се създава ШЗИ „София“. 3 години по-късно ''Нестле Швейцария'' закупува ШЗИ „София“ след проведен конкурс за купувач.
| |||