Стефан Симеонов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- {{икона\|bg}} + ); козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 17:
 
След като постъпва на служба в полицията през 1939 г., се оттегля от активна нелегална дейност във ВДРО. Става полицейски комендант на Русе през 1940 г. и областен полицейски началник в Скопие през 1941 – 1942 г. Симеонов смята, че щом Македония е свободна, комунистическите партизани няма срещу кого да воюват и започва борба срещу тях. Следват арести, инквизиции, убийства. Централната власт го насърчава и дори го награждава с орден "За гражданска заслуга". През 1943 г. е предложен за народна пенсия. На 13.06.1943 терористична комунистическа група напада и прострелва Симеонов пред дома му в Русе на ул. Плиска №13. Стефан Симеонов е ранен, но оцелява от този атентат. Нападателите са: [[Тодор Койнов]], [[Ана Вентура]], [[Ангел Джуров]] и [[Ангел Главчев]]. Симеонов е осъден на смърт от т.нар. [[Народен съд]] по Наказателно дело 11121/1945 г., заедно с още 26 свои сътрудници полицаи.
 
[[File:СтефанСимеоновПредиРазстрел –втория отдясно-.jpg|thumb|Стефан Симеонов преди разстрел]]
 
== Семейство ==