Сабя (фехтовка): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени
Ред 1:
{{друго значение|спортното оръжие|класическото оръжие|Сабя}}
[[FileФайл:Fencing saber valid surfaces.svg|мини|Разрешените части при фехтовка със сабя]]
 
'''Сабята''' е едно от трите оръжия при [[фехтовка]]та, наред с [[рапира (фехтовка)|рапирата]] и [[шпага (фехтовка)|шпагата]].
 
== Описание ==
Ред 9:
Поражаемата повърхност, двата начина за нанасяне на тушове и тактическата правота в атакуващите действия определят боя на сабя като бой с висока резултатност в нападение. Лекотата на оръжието прави контраатакуващите удари много успешни, а неудобството да се води защитна игра поради вертикалните движения на оръжието (намаляващо бързината на ответа след защита) изисква спазването на далечна дистанция и инициативност към атакуващите действия. Боят на сабя е изключително маневрен и динамичен, което налага и своите високи изисквания към физическата подготовка на сабльорите.
 
При сабята, както и при рапирата важи конвенцията, при която при едновременен туш за двамата противници, приоритет има онзи, чиято позиция в схватката е атакуваща.
 
Сабята е последното оръжие от фехтовката, при което е въведено електрическото оборудване. Това става през 1988 г., 31 години след рапирата и 52 г. след шпагата. През 2004 г., веднага след Летните олимпийски игри в Атина, времето за отбелязване на туш при сабята е скъсено, с което чувствително се променят правилата на спорта и методиката на отчитане на тушове.
 
== В България ==
В световния елит на този спорт достойно място заема българинът [[Васил Етрополски]]. Той е трикратен световен шампион и носител на световната купа. През 1983 г. притежава двете титли едновременно, като към тях добавя и победа в турнира Masters.
 
Друго известно българско име в световния елит на сабя е това на неговия брат [[Христо Етрополски (фехтовач)|Христо Етрополски]]. Той реализира първия български пробив в този спорт, когато на състезание за световната купа през 1979 г. достига финала. На Олимпийските игри през 1980 г. в Москва се класира пети.
 
Развитието и утвърждаването на авторитета на българската сабя са пряко свързани и с треньора [[Николай Свечников]]. Неговият 60-годишен труд се измерва с уникален стил, собствена школа, 5 поколения български сабльори и феномена "братя„братя Етрополски"Етрополски“. Асен Дяковски, Борис Ставрев и Жеко Спиридонов записват първото участие на българския национален отбор на световно първенство (Будапеща, 1959). Към това поколение принадлежи и Емил Атанасов, по-късно треньор в ЦСКА и на националния отбор. От тях щафетата поемат Анани Михаилов, Валентин Николов, Константин Джелепов, Мирослав Дудеков, Стойчо Липчев и Христо Христов. Дългогодишен треньор на националния отбор е унгарецът Ференц Магяр (Маестрото). Следват ги Марин Иванов, Николай Маринчешки, Георги Чомаков и Николай Матеев, за да дойде и "великолепната„великолепната петорка на българската сабя"сабя“: Марин Иванов, Николай Маринчешки, Георги Чомаков, Васил и Христо Етрополски.
 
== Източници ==
* [http://fencing-sofia.com/history.php Спортен клуб по фехтовка "София"„София“]
 
[[Категория:Фехтовка]]