Самнитски войни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени
Ред 15:
}}
 
'''Самнитски войни''' е името на редица военни конфликти между [[Римска република|Римската република]] и самнитските племена.
 
== Първа самнитска война ==
Ред 23:
 
== Втора самнитска война ==
През [[326 пр.н.е.]] Рим започва нова военна кампания, но търпи унизително поражение при [[Битка при Каудинийските проходи|Каудинийските проходи]] (321), близо до Капуа. Там армията, начело с двамата [[Консул (Древен Рим)|консули]] попада на засада и трябва да се предаде. Пленените войници минават голи под копията на победителите (т. нар. "волски„волски ярем"ярем“)<ref>Владимир Попов, ''История на стария свят'', В. Търново 2008, с. 557</ref> и са пуснати да си ходят, при условието, че се сключи мир. [[Сенат (Древен Рим)|Сенатът]] обаче, възмутен от унизителното отношение, не ги ратифицира.<ref>''Dictionary of Ancient History'', p. 136</ref> Вместо това са въведени манипулите и късият меч - по-лек и удобен. Войната продължава с по-голям късмет за Рим и след няколко решителни победи завършва с подчиняването на част от Самниум през [[304 пр.н.е.]]
 
== Трета самнитска война ==
Тя започва през [[298 г. пр.н.е.|298 пр.н.е.]] и завършва през [[290 пр.н.е.]] Самнитите се съюзяват с [[Етруски|етрускитеетруски]]те, [[Келти|галите]] и [[Умбри|умбритеумбри]]те, което принуждава Рим да воюва на два фронта - северен и южен.<ref>Jacques Heurgon, ''[https://archive.org/stream/riseofrometo264b0000heur#page/208/mode/2up The rise of Rome to 264 B.C]''., Berkeley 1973, p. 209</ref> Римляните изпреварват враговете си и пренасят военните действия в [[Етрурия]]. През 295 г. те печелят важната [[Битка при Сентинум|битка при град Сентинум]]. Боят е толкова ожесточен, че в него загива римският консул [[Публий Деций Муз (консул 312 пр.н.е.)|Публий Деций Мус]], както и 9000 от неговите войници. Съюзниците дават 25 000 жертви.<ref>Попов, ''История на стария свят'', с. 558</ref> С това галите и етруските са неутрализирани и престават да бъдат фактор във войната. Останали сами, самнитите нямат сили за продължителна съпротива. Следващото важно сражение е при [[Битка при Аквилония|Аквилония]] (293 пр.н.е.), където жертвите на самнитите са колосални - нови 20 000 войници. Римляните започват да обсаждат самнитските градове, да ги превземат и разрушават. Последният град, който оказва съпротива, е Сепинум.
 
И все пак Рим не успява да подчини напълно самнитската съпротива. В мирния договор от 290 г. той се принуждава да признае на този народ статута на съюзници, а не на покорени. Териториално и статегически обаче Рим прави голяма крачка към завладяването на полуострова, като контролира цялата му централна част. Добива широк излаз на [[Адриатическо море]]. Сега само южните части (т. нар. [[Магна Греция]]) са извън властта му.