Кимврийска война: Разлика между версии

 

==== Разгром при Аравзио ====

 

Консулите повеждат армиите си към река [[Рона]], но тъй като Максим и Цепион не са в добри отношения вдигат два отделни лагера от двете страни на реката. По този начин армиите отделени една от друга са отворени за атака, без да могат да си помагат взаимно. Самонадеяният Цепион глупаво напада племената без подкрепата на Максим и е напълно разгромен, като германците превземат и оставения без защита римски лагер. След това изолираните и деморализирани войски на Максим стават лесна плячка и са разбити от племената. Хиляди са убитите римски войници, които отчаяно се опитват да се прегрупират и отбраняват зле позиционирания римски лагер. Само [[Квинт Сервилий Цепион (консул 106 пр.н.е.)|Цепион]], [[Гней Малий Максим|Максим]] и няколкостотин от римските войници успяват да се спасят от касапницата с отчаяно бягство. Поражението в [[Битка при Аравзио|битката при Аравзио]] е най-тежкото за [[Римска република|римляните]] от [[Битка при Кана|битката при Кана]] насам; всъщност поражението и дългосрочните последици са много по-големи. За [[кимври]]те и [[тевтони]]те това (макар и временно) е огромна победа. Вместо незабавно да съберат съюзниците си и да нахлуят в незащитената [[Италия (римска провинция)|Италия]], кимврите се насочват към [[Испания#Римска Испания|Римска Испания]], а тевтоните остават в [[Галия]]. Каква е причината племената отново да не нападнат Италия остава загадка. Вероятно са мислили, че по-лесно ще могат да грабят в Испания и Галия, но това не е сигурно. Възможно е също, заради своята безразсъдна тактика при боевете срещу римляните кимврите и тевтоните да са претърпели тежки загуби в редиците си и по-тази причина да не се смятат за достатъчно силни все още да пренесат войната на „домашната“ територия на римляните. [[Теодор Момзен]] описва метода на племената за водене на битките и въоръжението им.<ref>Теодор Момзен, ''[http://italian.classic-literature.co.uk/history-of-rome/04-the-revolution/ebook-page-67.asp Римска история]''</ref> За сега германците имат успех в битките си срещу римляните, но за тяхно нещастие скоро ще се изправят срещу един от най-способните римски военачалници, който е начело на нова и много по-смъртоносна римска армия.

След разгрома при Аравзио страхът обхваща Римската република, римските граждани очакват племената да се появят всеки един момент пред стените на [[Рим]]. В тази атмосфера на ужас и страх е обявено извънредно положение, конституцията е загърбена и [[Гай Марий]] – победителят в [[Югуртинска война|Югуртинската война]] е избран за [[Консул (Древен Рим)|консул]] и в разрез със закона безпрецедентните пет пъти един след друг (започващи от 104 пр.н.е.). Заради унищожението на римските сили при Аравзио и под натиска на кризата, Марий има свобода на действие да изгради нова армия както сметне за добре.

 

 

Грешката, която правят кимври и тевтони след по-ранните си победи над римляните (да не нападат Италия), дава време на Марий да завърши реформите си и да обучи нова армия. Племената скоро щели да се изправят срещу новата римска армия – една изключително добре тренирана, високо квалифицирана и съставена от професионални войници сила, под командването на блестящ и безмилостен генерал.

През 102 пр.н.е. Марий е готов да се изправи щрещу германите. Той избира местоположението много внимателно и издига добре окрепен лагер на върха на хълм близо до [[Битка при Аква Секстия|Аква Секстия]], където подмамва тевтоните и техните съюзници амброни (Ambrones) да го нападнат. По време на атаката на племената срещу римския лагер, германците са нападнати в тил от специално избрана сила от пет римски кохорти, които се криели до този момент в близката гора. Тевтоните са разгромени и изклани а техния крал [[Тевтобод]] е пленен от римляните. Но битката при Аква Секстия не решава проблема. Въпреки че тевтоните са разгромени, кимврите си оставали сериозна заплаха.

 

 

== Последици ==