Разлика между версии на „Стоян Аргиров“

м
 
Стоян Аргиров има особено големи заслуги за уреждане на библиотечното дело в България. От [[1903]] до [[1930]] г. е директор на Университетската бибилиотека и полага основите на нейната модерна подредба. Той е и първият преподавател по библиотекознание в [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]]. Бил е и преподавател по [[Български език|български]] и [[чешки език]] в [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]] в София от 1924 до 1935 г., (днес [[УНСС]])<ref>[http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Argirov.html Научно и документално наследство на акад. Стоян Аргиров (Он-лайн библиотека „Славика“)]</ref>. Автор е на повече 70 публикации в областта на библиотекознанието. Най-значимият му труд е „Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки“ ([[1898]] г.).
 
През [[1900]] г. Аргиров е избран за член на [[Българска академия на науките|БАН]]. От [[1929]] г. е председател на речнишката комисия за издаване на пълен академичен [[речник]],. издаваИздава също така, стари български ръкописи и два стари еснафски устава. Участва в Международния библиотекарски конгрес в Прага през [[1926]] г. и при организиране на Съюз на славянските библиотеки. Взема участие във Втория библиотекарски конгрес през [[1935]] г. в [[Мадрид]].
 
Стоян Аргиров умира на [[9 август]] [[1939]] г. в [[София]].