|
== Циклоп ==
Характеристика на сатирната драма от класическия период (V в. Прпр. Н.е.) може да се направи въз основа на „[[Циклоп]]“. Съдържанието му е взето изцяло от IX песен на „[[Одисея]]“ [4], с изключение на това, че Силен и сатирите били въведени от Еврипид. Действието се развива в Сицилия, на морския бряг и започва с това, как Силен, който е бил поробен заето със сатирите от циклопите, с тъга си спомня времето, когато е бил слуга на Дионис. Междувременно на сцената излиза хор от сатири в темата за бързия и комичен танц и изразява съчувствието си към Силен в наивно забавна пасторална песен. Кораб се приближава до брега, извеждайки изпод Троя Одисей и неговите другари; създава се разговор между сатирите и пристигащите. Появява се гигантският Полифем, който мисли новодошлите за крадци. Одисей с достойнство убеждава Полифем, че той не е разбойник, а гост и моли за покровителство. Полифем отговаря, че за него няма закони, няма страх и че дарбата на гостоприемството на Одисей ще бъде огън и казан, в който ще се готви месото му. Одисей се обръща към [[Атина]] и [[Зевс]] с молитва за помощ и влиза с Полифем в пещерата. В следващата част сатирите пеят с дълбоко гърло за канибала (Циклопа) и изразяват желанието си да напуснат негостоприемния бряг възможно най-скоро. Малко след това Одисей се измъква от пещерата и разказва с ужас за кръвожадността на Полифем, който погълнал двама от другарите му и как успял да даде питие на Циклопа. Хорът изразява съчувствие към Одисей, който планира да изтръгне окото на чудовището по време на съня му и обявява на Полифем името си – Никой. С помощта на другарите си Одисей пробива на Циклопа единственото око. Стоновете и оплакванията на ослепения великан, яростта му от вестта за спасението на Одисей, последния диалог между тях и готовността на сатирите да отплават с Одисей – всичко това представлява последната сцена на сатирната драма.
== Обща характеристика ==
Атмосферата на драмата, образите на героите и формата дават възможност да се обобщят основните характеристики на сатирната драма. От една страна, сатирната драма ни представя сатирите – истински деца на природата, груби, страхливи, чувствени, безхаберни, наивно-безсрамни, яростни и весели, живеещи в лоното на природата; те са представители на грубата животинска природа, също като Полифем. За разлика от тях, Одисей действа като представител на героичното и културно начало. Той се държи като герой на трагедия, без да потъпква достойнството си, без да изпада в вулгарен или твърде тържествен тон. В Образа на този контраст и посланията към публиката към пряко забавление се съдържа значението на сатирната драма, която била като безобидна шега, въз основа на митичен сюжет. Сатирната драма забавлявала и развличала, като била изход от тягостното и сериозно настроение, предизвикано у публиката от предходните трагедии. Репертоарът на сатиричните роли не бил особено голям, което между другото обяснява сравнително малкото участие на сатиричната драма в програмите на дионисиевите фестивали и постепенното ѝ изчезване от сцената (към края на IV в. Прпр. Н. е.). Темите първоначално са взети от легендите за Дионис и са свързани с донасянето на виното сред хората и въздействието на новия подарък върху неопитните поклонници (Ликург на Есхил). По-късно за основа на сатирните драми били избрани митове с елемент от животинското, смешно, приказно и чудотворно; Понякога трагичното и сериозното в митовете се преобразява в забавни неща (Алкмеон, Амфирай, Афамант, Телеф), но в същото време поетите е трябвало да се съобразяват с вярванията и вкусовете на обществото и да не излизат извън границите на разрешеното. Като цяло, сатирната драма е трябвало да отговаря на следните изисквания, изложени от Хорас в „Ars poetica“ [5]: тя била длъжна (сатирната драма) внимателно да подбира изрази, така че героите, подобно на вярна матрона, изпълняващи публично религиозен танц, да не накърняват достойнството си, а речта на сатирите да съответства на пастирския им характер; с други думи, езикът ѝ трябвало да бъде кръстоска между езика на комедията и този на трагедията. Задачата на сатирната драма била не да пародира, а да разсмива, показвайки смешно-неприличното, наивно забранено на фона на сериозното и героичното и издържайки на тона на наивната измислица и идилична простота.
== Размер ==
|
