Сатирна драма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Prophir (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Prophir (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 12:
 
== Произход ==
От сатирната драма, според [[Аристотел]], се развила трагедията, чрез разширяване на сюжета и замяна на стила на комичното със сериозен и тържествен. Външната особеност, която отличава сатирната драма от трагедията в разцвета на гръцкия театър, се свежда до участието в сценичното действие на сатирите, които според легендата са участвали в изпълнението на възхвалите на Арион Метимнейски около 600 г. пр. Н. е. Мястото на произход на сатиричния хор е [[Пелопонес]]; в Атина сатиричната похвала се оказва явление, ограничено до формите на атическия култ. Хронологично това явление се приписва на тиранията на Пизистрат, който учредява празника на Големите Дионисии (градски). В друго мнение, родината на сатиричния хор била Атина, а сценичните сатири, които надявали козя кожа (в останалата част от костюма по-скоро наподобявали кентаври), били свита на бога [[Дионис]], чийто тотем, между другото, бил козел. Според това мнение, хороводните танци, изпълнявани от сатири, били остатък от ритуално действие от онова време, когато хората са чествали празника на Дионис, приемайки образа на посветеното на него животно. Освен това, в мита, който е основа на драматичното действие, сатирите се превърнали в спътници на Дионис. (Веселовски, „Три глави от историческата поетика“). Според Wilamowitz[[:en:Ulrich_von_Wilamowitz-Moellendorff|Вилмовитц]] („Херакъл“) сатирите са въведени специално, за да развеселят и забавляват обществеността и нямат нищо общо с култа. Атмосферата на сатиричния хор влиза в употреба на празника и довежда до развитието на култовата и след това художествена драма.
 
Легендите за [[Дионис]] предоставяли комбинации от идеи за страданието и радостта, смъртта и живота. Тази двойственост на характера на божеството се отразявала в ежедневието на фестивала: носителите на ритуалния акт – сатирите – ту изпълнявали страстни песни, изпълнени с веселие, ту били готови да заплачат. С постепенното развитие на ритуалните форми, забавните и сериозни моменти били разпределени между сатирната драма и трагедията: първите запазили името и маските на култовите изпълнители на древната възхвала. Развитието на комедията преминало напълно независимо, но успоредно с развитието на сатирната драма и трагедията: нито по отношение на конституцията, нито в постановката, нито в целите старогръцката комедия не е била свързана със сатирната драма. Според Магафи („Историята на класическия период на гръцката литература“), сатирната драма е била, в началната си фаза на развитие, селска и весела форма на възхвала, изпълнявана от по-ниския клас на населението, а хорът е имитирал игрите на сатири, докато трагедията е възникнала от сериозната възхвала. Когато сатирната драма започнала да избягва първоначалната си цел и да прославя, освен Дионис, други богове и герои, сатирската похвала се свързала с атинската сцена и станала модерна. Първоначално сатирната драма се изпълнявала от хор без актьори. За разлика от трагедията, в нея е отбелязано разпространението на оркестровия елемент. От времето на [[Теспис]] развитието ѝ върви ръка за ръка с трагедията, а иновациите в областта на трагедията се прехвърлят едновременно в сатирната драма.