Разлика между версии на „Атанас Георгиев“

Ред., корекции. Дъновски става свещеник много по-късно.
(уточнения, език.ред)
(Ред., корекции. Дъновски става свещеник много по-късно.)
 
== Биография ==
Атанас Георгиев е роден в село [[Гулица]], Варненско, около 1805 г. Баща му Георги (наричан от гърците Йоргаки) Фучеджиоглу е чорбаджия на селото, а {{източник|коренът му е от виден български род в [[Призренско|Призрен]], [[Косово]] и [[Метохия]].|2020|06|24}}
 
Образованието на Атанас започва в близкото село [[Козичино|Еркеч]], при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в Месембрия, където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.
През 1820 – 1821 година по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцката завера]] заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в [[Месембрия]]. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настанала страшна буря и пашата харизал живота на осъдените християни.<ref name="beinsadouno.com" /> {{източник|Постъпил по време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-Турската война]] като преводач при русите, с които е ходил чак до [[Одрин]]|2020|06|24}}. След войната баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той се заселва в с. Хадърча, днешното с. [[Николаевка]], [[Варненско|Варненско.]] Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“.<ref name="beinsadouno.com">{{cite web|url=http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Атанас_Чорбаджи_(Хъдържалията)|title=АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560|автор=Иконом Ив. К. Радов|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|publisher=beinsadouno.com|архив_дата=|accessdate=2019-08-05|date=}}</ref>
 
Атанас Георгиев сам и на свои разноски отворилотваря впрез 1847 г. първото българско училище в селото. За пръв български учител назначилназначава младия [[Константин Дъновски]] от родопското село [[ЧитакУстово]]. Младият учител, започва работа с 10 – 15 ученици в килераприспособения килер на чорбаджи Атанасовата къща. Следи тогава ентусиазираните селяни приемат отколешната идея на чорбаджията да се училището,построи училище. Същевременно чорбаджи Атанас убедил своитеги съселяниубеждава да отворятнаправят и българска църква. През следващата година е построена специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият Константин Дъновски. Започват училищните занятия.<ref name="bg-patriarshia1">{{cite web|url=https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=58 |title=Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=2019-08-05}}</ref>
 
На 26 октомври 1851 г. по инициатива на Атанас Георгиев се издава височайш ферман за осветяването на новопостроената църква „Св. Атанасий Александрийски“, на която церемония присъства дори и самият гръцки владика Порфирий. На 3 април 1860 г. [[Иларион Макариополски]] провъзгласява в [[Цариград]] независимостта на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]], което обнадеждава всички българи. На 24 юли 1860 г. се състои събрание, на което присъстват първенците и от околните села и градове на Варна. Всички присъстващи единогласно приемат да упълномощят Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към Българската източноправославна църква. Атанас Георгиев се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. Той почива на 20 юли 1865.