София: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 10335949 на 84.238.170.142 (б.)
Етикет: Връщане
Добавка на външна препратка
Ред 197:
Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при [[Баня Баши джамия]] към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]]), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите основни пътни артерии на Се(а)рдика-Средец-София. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви „сокаци“ са заменени от успоредни квартални улици, които се пресичат под прав ъгъл. Представителният център на града се оформя около княжеския дворец ([[Царски дворец (София)|царския дворец]]) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. В началото на XX в. булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ е застлан с прословутите „жълти павета“, които свързват Двореца с площад Народно събрание и паметника на руския цар Александър II ([[Цар Освободител (паметник)|Царя Освободител)]]. По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловска река и Орлов мост.<ref>София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016, с. 132 – 135</ref>
 
Започва също концентрацията на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. <ref>https://www.academia.edu/40973518/%D0%A4%D0%90%D0%91%D0%A0%D0%98%D0%9A%D0%98_%D0%98_%D0%9B%D0%98%D0%A7%D0%9D%D0%9E%D0%A1%D0%A2%D0%98_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%9E%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%BE_40-%D1%82%D0%B5_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_XX_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_%D0%9F%D0%AA%D0%9B%D0%95%D0%9D_%D0%A2%D0%95%D0%9A%D0%A1%D0%A2_</ref> В повечето случаи това са все още малки [[фабрика|фабрики]] и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата [[водноелектрическа централа]], която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна.
 
На Велики четвъртък, 16 април [[1925]] г., в София е извършен [[Атентат в Света Неделя|атентатът в църквата „Света Неделя“]] от дейци на военното крило на [[БКП]]. Убити са 170 души и са ранени 500.