Разлика между версии на „Атанас Георгиев“

ред., доп.
(уточн.)
(ред., доп.)
 
== Биография ==
Атанас Георгиев е роден в село [[Гулица]], Варненско, около 1805 г. Баща му Георги (наричан от гърците Йоргаки) Фучеджиоглу е чорбаджия (мухтар) на селото, а коренът му е от виден български род в [[Призрен|Призренско]], който през втората половина на XVIII век заедно с група съселяни напуска родното място и се заселва във Варненско.<ref name="Младият 95">{{cite book|last=Христов|first=Георги (съставител)|authorlink=|coauthors=|title=Младият Петър Дънов: Биография|url=https://books.google.bg/books?id=GJ3mCAAAQBAJ&pg=PA10&lpg=PA10&dq=%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2&source=bl&ots=UARVtJ7rFq&sig=ACfU3U12aRaCHMUVOhwzsmUcfE8FO4ri8A&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiHnZH-lqLpAhVuxKYKHUnxCZ8Q6AEwB3oECAoQAQ#v=onepage&q=%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2&f=false|accessdate=|year=2012|month=|publisher=Сдружение „Слънчогледи“|location=Бургас|isbn=978-619-7033-09-0|pages=59–63|quote=}}</ref>
 
Образованието на Атанас започва в близкото село [[Козичино|Еркеч]], при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в [[Месембрия]], където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.<ref name="beinsadouno.com" />
 
През 1820 – 1821 година по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцката завера]] заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в [[Месембрия]]. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настаналанастава страшна буря и, пашата харизаля възприема като поличба и харизва живота на осъдените християни.<ref name="beinsadouno.com" /> {{източник|Постъпил поПо време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-Турскататурската война]] катоот преводач1828 при русите,1829 сг.]] коитомладият еАтанас ходилГеоргиев чакпостъпва докато [[Одрин]]|2020|06|24}}преводач при русите. След войната и тяхното оттеглянето баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той сеобаче заселваспира в с. Хадърча, днешното с. [[Николаевка|Хадърча]], [[Варненско|Варненскои се заселва там.]] Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“. Оженва се и има три деца: Петър, Злати и Добра.<ref name="beinsadouno.com">{{cite web|url=http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Атанас_Чорбаджи_(Хъдържалията)|title=АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560|автор=Иконом Ив. К. Радов|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|publisher=beinsadouno.com|архив_дата=|accessdate=2019-08-05|date=}}</ref><ref name="Младият 95" />
 
Атанас Георгиев сам и на свои разноски отваря през 1847 г. първото българско училище в селото. За пръв български учител назначава младия [[Константин Дъновски]] от родопското село [[Устово]]. Младият– така той става първият български учител не само в Хадърча, но и в цялата Варненска област. Дъновски започва работа с 10 – 15 ученици в приспособения за учебна стая килер на чорбаджи Атанасовата къща и тогава ентусиазираните селяни приематвъзприемат отколешната идея на чорбаджията да се построи училище. Същевременно чорбаджи Атанас ги убеждава да направят и българска църква. ПрезЗапочва следващатастроежът година е построенана специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турскидипломатичност големцикъм гърци и турци издейства разрешение от турски големци за продължаване на строежа. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградатацърквата е осветена от самия Варненския митрополит Порфирий. Наименована е „Свети Атанасий Александрийски“, на светията на Атанас Георгиев. За поп е назначен не грък, а българин – Иван Громов. <ref name="bg-patriarshia1">{{cite web|url=https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=58 |title=Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=2019-08-05}}</ref><ref name=":1">[[Атанас Славов (писател и културолог)|Славов, Атанас]]. Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов. Т.1. Началото. София, Бяло Братство, с. 31 - 37. 1998. ISBN 954-8091-83-6</ref><ref name="beinsadouno.com" />
 
На 26 октомври 1851 г. по инициатива на Атанас Георгиев се издава височайш ферман за осветяването на новопостроената църква „Св. Атанасий Александрийски“, на която церемония присъства дори и самият гръцки владика Порфирий. На 3 април 1860 г. [[Иларион Макариополски]] провъзгласява в [[Цариград]] независимостта на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]], което обнадеждава всички българи. На 24 юли 1860 г. се състои събрание, на което присъстват първенците и от околните села и градове на Варна. Всички присъстващи единогласно приемат да упълномощят Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към Българската източноправославна църква. Атанас Георгиев се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. Той почива на 20 юли 1865.
 
== Бележки ==