Разлика между версии на „Атанас Георгиев“

Малка ред.
(ред., доп.)
(Малка ред.)
През 1820 – 1821 година по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцката завера]] заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в Месембрия. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настава страшна буря, пашата я възприема като поличба и харизва живота на осъдените християни.<ref name="beinsadouno.com" /> По време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война от 1828 – 1829 г.]] младият Атанас Георгиев постъпва като преводач при русите. След войната и тяхното оттеглянето баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той обаче спира в с. [[Николаевка|Хадърча]] и се заселва там. Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“. Оженва се и има три деца: Петър, Злати и Добра.<ref name="beinsadouno.com">{{cite web|url=http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Атанас_Чорбаджи_(Хъдържалията)|title=АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560|автор=Иконом Ив. К. Радов|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|publisher=beinsadouno.com|архив_дата=|accessdate=2019-08-05|date=}}</ref><ref name="Младият 95" />
 
Атанас Георгиев сам и на свои разноски отваря през 1847 г. първото българско училище в селото. За учител назначава младия [[Константин Дъновски]] от родопското село [[Устово]] – така той става първият български учител не само в Хадърча, но и в цялата Варненска област. Дъновски започва работа с 10 – 15 ученици в приспособения за учебна стая килер на чорбаджи Атанасовата къща и тогава ентусиазираните селяни възприемат отколешната идея на чорбаджията да се построи училище. Същевременно чорбаджи Атанас ги убеждава да направят и българска църква. Започва строежът на специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. ТогаваС чорбаджипродължителни Атанасусилия отива(цяла във Варнагодина) и с дипломатичност към гърци и турци чорбаджи Атанас успява да издейства разрешение от турскитурските големци във Варна за продължаване на строежа. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села църквата е осветена от самия Варненския митрополит Порфирий. Наименована е „Свети Атанасий Александрийски“, на светията на Атанас Георгиев. За поп е назначен не грък, а българин – Иван Громов. <ref name="bg-patriarshia1">{{cite web|url=https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=58 |title=Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=2019-08-05}}</ref><ref name=":1">[[Атанас Славов (писател и културолог)|Славов, Атанас]]. Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов. Т.1. Началото. София, Бяло Братство, с. 31 - 37. 1998. ISBN 954-8091-83-6</ref><ref name="beinsadouno.com" />
 
На 3 април 1860 г. [[Иларион Макариополски]] провъзгласява в [[Цариград]] независимостта на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]], което обнадеждава всички българи. На 24 юли 1860 г. се състои събрание, на което присъстват първенците и от околните села и градове на Варна. Всички присъстващи единогласно приемат да упълномощят Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към Българската източноправославна църква. Атанас Георгиев се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. Той почива на 20 юли 1865.