Книжовен език: Разлика между версии

'''Книжовният (литературният) език''' е кодифицирана (тоест с [[правен]], юридически или квази-правен статус) разновидност на [[Език (лингвистика)|езикезика]]а, за разлика от наречията, [[диалект]]ите, [[говор]]ите, [[жаргон]]а и т.н. Това е езикова форма, която се смята за правилна и за това е преподавана например в [[училища]]та и се използва за водене на делата на държавата, предприятията и други организации. Това е също високата и официална разновидност на езика. Книжовният / литературният език са нормативни както по отношение на писмената, така и на устната реч.

Наименованията „книжовен“/"литературен"„литературен“ език на [[Български език|български]] за тази кодифицирана норма имат смислови еквиваленти в различните езици и държави с наименования „стандартен“ и/или "литературен"„литературен“ език (виж по-долу Етимология и Терминология).

Книжовен език в най-общ смисъл е тази форма на езика, която обикновено се поддържа от институциите в [[държава]]та, тоест тя е регулирана държавно, макар че в някои случаи подобна регулация няма (например стандартният английски не е регулиран). Така например със [[закон]] или друг [[нормативен акт]] може да е посочено коя езикова конструкция е „правилна“ и коя – не. Книжовният език се кодифицира чрез речници и граматики, чрез които се осъществява диференциацията книжовен/некнижовен. [[Съдилище|Съдилищата]] и държавните учреждения се смята, че трябва да използват книжовен език. В [[училища]]та се учи как „трябва“ да се говори и пише правилно. [[Вестник|ВестнициВестниците]]те, [[радио]]то и [[телевизия]]та се стремят да използват книжовен език.

* описателна [[фонетика]]та, [[граматика]], [[Морфология (езикознание)|морфологияморфологията]]та и [[синтаксис]]а на езика;

* лингвистична институция определяща нормите на употреба, например [[Френска академия|Френската академия]] (Académie française), [[Кралска испанска академия]], в България такъв институционален характер по отношение на българския книжовен език има [[Институт за български език]] към [[БАН]].<ref>Проф. Райнов: "ИБЕ„ИБЕ... е единственият лингвистичен институт в Република България... Той има нормативни правомощия, дадени му от МС, да се занимава с проблемите на стандартизирането на книжовния език. "“ [http://frognews.bg/news_18040/Prof_V_Rainov_Zakonat_za_razvitie_na_akademichniia_sastav_e_mnogo_choveshki/ Проф. В. Райнов: Законът за развитие на академичния състав е много човешки], Frognews, 11 декември 2009</ref>

Съществуват други понятия с еквивалентно или близко като значение съдържание в другите езици, които отразяват високите, престижни и/или регулирани официални форми на езика, например за [[английски език|английскианглийския]]я разграничението „книжовен“/"некнижовен"„некнижовен“ не е на базата на биполярно разграничение литературен език/диалекти, а има няколко форми на високи стилове в езика, също официални наречия – например Лондонски, език на английската кралица (''queens language'') и т.н., тоест става дума за терминология в българското езикознание основно по отношение на реалността на българския език – в България книжовен и литературен се смятат за почти напълно еквивалентни като понятия. Това положение в английски се дължи на факта, че той е '''плурицентричен език''', за разлика от български. Плурицентрични са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език, такива са езици като немски език, с различни стандартни типове в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Швейцария]], такива езици са още френски и холандски и испански език. За разлика от плурицентричните езици, друг тип езици, какъвто е българският, притежават единен стандарт – такива езици са италиански, датски и полски.