Разлика между версии на „Княгиня Клементина (болница в София)“

м
Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
м (Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“))
Зданието било двуетажно във формата на буквата П. Освен болничните стаи, сградата включвала операционна, аптека, баня, параклис, склад, кухня и други помещения. Главният вход бил в средата на сградата и така отделял отделенията за мъже и жени. Зад болницата е имало стопанство с овощна и зеленчукова градина и голям парк.
 
Официалното откриване на болницата става на 4 юни 1891 година от княгиня Клементина и сградата е осветена същия ден. Тя е наречена ''Международната католическа болница “Княгиня„Княгиня Клементина”Клементина“'' в чест на дарителката осигурила най-много средства.<ref name=":1" /> Нотариалният акт, издаден от Софийската община, е на името на католическата църква „[[Свети Йосиф (София)|Св. Йосиф]]“. Първоначално болницата има 20 легла, един лекар - д-р [[Захари Попов]], шест медицински сестри и един помощник. Д-р Захари Попов е завършил Императорския харковски университет, а медицинските сестри са монахини от ордена „[[Викентинки|Св. Викенти]]“ във Виена.<ref name=":2" />
 
През 1901 г. в болницата са лекувани 858 болни и 1992 амбулаторни пациенти (5% чужденци), извършени са 372 операции. От 1902 г. болницата е електрифицирана. След смъртта на княгина Клементина болницата е под патронажа на царица [[Елеонора Българска|Елеонора]]. Тя дарява 200 хиляди лева - сватбения си подарък от [[Народното събрание]] - за подобряване на болницата. По време на [[Балканска война|Балканската]] и [[Първата световна война]] болницата е на разположение на войската.<ref name=":2" />