Разлика между версии на „Мексиканско-американска война“

м
форматиране; форматиране: 3x нов ред (ползвайки Advisor)
м (overlinking)
м (форматиране; форматиране: 3x нов ред (ползвайки Advisor))
| жертви2 = 5000 убити в бой<br>Хиляди ранени
}}
'''Мексиканско-американската война''' е [[военен конфликт]] между [[САЩ]] и [[Мексико]], започнал през [[1846]] и завършил през [[1848]] година. В Мексико я наричат '''Северноамериканската интервенция'''.
 
Войната е резултат от претенциите на Мексико към [[щат]]а [[Тексас]], след като САЩ присъединяват Тексас. Мексико отказват да признаят този щат и заявяват намерението си да си го върнат обратно, считайки го за своя законна [[провинция]].
 
Главните причини за [[война]]тавойната са [[Тексаската революция]], политическата нестабилност в Мексико и невъзможността на Мексико да управлява своите далечни провинции след [[Мексиканска война за независимост|Мексиканската война за независимост]]. Населението на Тексас приветства тази война. В Мексико приемат войната като битка за националната гордост.
 
Най-важните последствия от войната са, че Мексико отстъпва на САЩ почти половината от територията си и по-точно ''Горна Калифорния'' и ''Ню Мексико'' – земи на днешните щати [[Калифорния]], [[Ню Мексико]], [[Аризона]], [[Невада]] и [[Юта]]. Американските политици водят няколко години спор за [[робство|робовладетелството]] в новите територии. Накрая решават с „Компромиса от 1850 година“ само щатът ''Калифорния'' да бъде свободен от робовладелство.
 
== Предистория на войната ==
[[Файл:Grand Tetons11.jpg|мини|ляво|150px|Скалистите планини]]
До Мексиканско-американската война земите на Горна Калифорния и Ню Мексико били добре познати на американските ловци и търговци, които обменяли кожи и други стоки. Всички тези [[територия|територии]] преди войната били [[суверенитет|суверенни]] територии на Мексико в продължение на 25 години, а преди това част от [[Испания|испанската]] [[колония]] [[Нова Испания]].
 
В годините след откупуването на [[Луизиана]] от Съединените щати, американските заселници започват да се придвижват на запад, все още част от испанските територии и част от територията на американското правителство. Когато Мексико получава контрола над тези територии, преселението на запад е преустановено. Новите заселници и Мексиканскотомексиканското правителство имат сложни отношения, най-вече поради факта, че Мексико е [[Католицизъм|католическа]] държава, а преобладаващата част от преселниците са [[Протестантство|протестанти]]. Когато Мексико отменя робовладелството, множество [[емигрант]]и от САЩ отказват да приемат този закон. Преселниците започват да изказват недоволство от ограничителните политически и икономически решения на правителството на Мексико, което води до „Тексаската революция“.
 
Новото мексиканско правителство, обезкръвено от „Мексиканската революция“, започва да се затруднява в управлението на разположените на стотици мили северни територии.
== Военни действия ==
=== Престрелки ===
Мексико, което никога не признава Тексас, обявява река [[река Нуесес|Нуесес]], течаща на приблизително 150 мили на север от река [[Рио Гранде]], за граница между Тексас и Мексико. САЩ, опирайки се на „Веласкския договор“, определя за граница река Рио Гранде.
[[Файл:Zachary Taylor.jpeg|мини|150px|Генерал Закари Тейлър]]
[[Файл:MarianoZachary Arista 1847Taylor.jpgjpeg|мини|150pxляво|Генерал МарианоЗакари АристаТейлър]]
Мексико аргументира своята позиция с факта, че договорът е подписан под натиск от генерал [[Антонио Лопес де Санта Ана]] през 1836 година, когато се намира в плен на американските войски и затова не се смята за действителен. Освен това, според мексиканското правителство, Санта Ана няма пълномощия да води каквито и да е преговори и да подписва такъв договор (никога не е ратифициран от мексиканското правителство). През 1846 година, след присъединяването на Тексас към САЩ, президентът на САЩ [[Джеймс Полк]] изпраща войски под командването на генерал [[Закари Тейлър]] на река Рио Гранде да обезпечи границата.
Мексико, което никога не признава Тексас, обявява река [[река Нуесес|Нуесес]], течаща на приблизително 150 мили на север от река [[Рио Гранде]], за граница между Тексас и Мексико. САЩ, опирайки се на „Веласкския договор“, определя за граница река Рио Гранде.
[[Файл:ZacharyMariano TaylorArista 1847.jpegjpg|мини|150px|Генерал ЗакариМариано ТейлърАриста]]
 
Мексико аргументира своята позиция с факта, че договорът е подписан под натиск от генерал [[Антонио Лопес де Санта Ана]] през 1836 година, когато се намира в плен на американските войски и затова не се смята за действителен. Освен това, според мексиканското правителство, Санта Ана няма пълномощия да води каквито и да е преговори и да подписва такъв договор (никога не е ратифициран от мексиканското правителство). През 1846 година, след присъединяването на Тексас към САЩ, президентът на САЩ [[Джеймс Полк]] изпраща войски под командването на генерал Закари Тейлър на река Рио Гранде да обезпечи границата.
 
Генерал Тейлър игнорира [[ултиматум]]а на мексиканското правителство да премести войските си на река Нуесес и започва да строи крепост, позната днес като [[Форт Браун]], на брега на река Рио Гранде, срещу мексиканския град [[Метаморос]], оставяйки след завършването му [[гарнизон]]. Мексиканската армия, под командването на генерал [[Мариано Ариста]], започва да се готви за война.
 
На [[3 май]] мексиканската артилерия в Метаморос открива огън срещу Форт Браун, който отвръща на огъня. Обстрелът продължава пет дни и продължава докато мексиканските войски обкръжават крепостта.
 
На [[8 май]] на помощ пристига генерал [[Закари Тейлър]] с 2400 войници. Генерал Мариано Ариста го пресреща с 3400 воини при [[Пало Алто]] и започват битка. Американците започват битката с нов метод при артилерийския обстрел, наречен „Летяща артилерия“ – леки оръдия на конен впряг, обслужвани от конници. Това има поразяващ ефект върху мексиканската армия, която, деморализирана, се оттегля. На следващия ден започва жестока битка, в която американската [[кавалерия]] пленява мексиканската [[артилерия]], обръщайки мексиканците в бягство. Генерал Ариста не успява да обедини отново своите войски и отстъпва, изоставяйки [[обоз]]аобоза и [[артилерия]]таартилерията.
 
=== Обявяване ===
[[Файл:John E. Wool.jpg|мини|150px|Генерал [[Джон Е. Уул]]]]
[[Файл:Stephen W. Kearny.jpg|мини|150pxляво|Бригаден генерал [[Стивън У. Киърни]]]]
В съобщение от [[11 май]] [[1846]] година [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] на [[САЩ]] заявява: „Мексико„''Мексико нахлу на наша територия, проливайки американска кръв, на американска земя“земя''“.
 
Обединено заседание на Конгреса одобрява обявяването на война на Мексико. [[Демократическа партия на САЩ|Демократите]] единодушно подкрепят войната. 67 члена на партията на [[Виги]]те гласуват против. Въпреки нежеланието на част от членовете на конгреса, САЩ обявяват война на Мексико на [[13 май]] [[1846]] година. От своя страна Мексико обявява война на САЩ на [[23 май]] същата година.
[[Файл:Ustroopsmarchonmonterrey.jpg|мини|300px|ляво|„Американските войски маршируват към град Монтерей“, худ. Карл Небел, 1851 г.]]
 
Партията на Вигите, както от северните, така и в южните щати, е против войната. [[Ейбрахам Линкълн]] оспорва основанията за обявяване на война. В реч, лидерът на Вигите – [[Робърт Тумбс]], от щат [[Джорджия]], заявява: „''Тази война е необяснима. Ние обвиняваме президента Джеймс К. Полк в разпалването на войната. Небесата знаят, че ние имаме достатъчно земя.''“ [Beveridge, 1:417]
 
След обявяването на военните действия, [[армията на [[САЩ]] навлиза на Мексиканска територия в две основни направления. Военното министерство изпраща американската [[кавалерия]] под командването на генерал [[Стивън У. Киърни]], да завладее Западно Мексико от [[Форт Ливенуорт]]. Други две големи военни части, под командването на генерал [[Джон Е. Уул]], са изпратени да завземат територия, колкото може по̀ на юг от град [[Монтерей]].
 
=== Калифорния ===
[[Файл:Siege of Puebla 1847.jpg|мини|300px|„Обсадата на Пуебла“, худ. Т. Шанън, 1850]]
По онова време северните райони на Мексико са много слабо заселени (Горна Калифорния и Ню Мексико), колониите са малки и разположени на големи разстояния една от друга. Жителите са предимно [[индианци]], испански наследници и американци, като числеността на коренното индианско население е била много по-голяма.
 
На 14 юни, 30 американски заселници в [[Сонома (град)|Сонома]] арестуват и задържат под стража подполковник [[Мариано Гуаделупе Валехо]] и провъзгласяват независимостта на [[Калифорния]]. Влиянието на тази кратковременна „република“ никога обаче не напуска пределите на Сонома. Капитанът от американската армия Джон Фремонт пристига в Сонома за така нареченото „Въстание на мечия флаг“, на 25 юни и води подкрепление за групата метежници. По-късно тази група се разширява многократно, образувайки „Калифорнийския батальон“.
[[Файл:John D. Sloat.jpg|мини|150pxляво|Комодор [[Джон Д. Слоут]]]]
 
На 7 юли, на тихоокеанското крайбрежие на Калифорния, [[комодор (звание)|комодор]] [[Джон Д. Слоут]] заявява своите права над Монтерей и получава формални права над Калифорния под американски флаг. По-късно, на 15 юли, предава командването на комодор [[Робърт Стоктън]].
 
На 13 август [[Американски военноморски сили|американските военноморски сили]] нападат [[Лос Анджелис]] и го превземат без никаква съпротива. Жестокото отношение на действащия военачалник на Лос Анджелис, [[капитан]] [[Арчибалд Гилеспи]], стават причина мексиканското население да вдигне въстание под ръководството на легендарния мексикански патриот [[Хосе Мария Флорес]]. Неголемият, но деспотичен [[гарнизон]] бил изгонен от града на 23 септември, а комендант Гилеспи бил пощаден от въстаниците, сключвайки примирие при условие, че незабавно ще напусне пределите на Калифорния.
 
Комодор [[Робърт Стоктън]] пренасочва военни части да потуши въстанието, начело с капитан Уилям Мервин. Начело на 350 души, капитан Марвин бързо достига до [[Лос Анджелис]] на 7 октомври 1846 година. Виждайки войските, капитан Гилеспи нарушава примирието и се присъединява към тях в желанието си бързо да се покрие с воинска слава. В битката при „Ранчото Домингес“, въодушевените калифорнийци под ръководството на Хосе Антонио Карильо посрещат войските с огън от едно-единствено оръдие, чийто точен обстрел всява ужас сред частите на Марвин, карайки ги да отстъпят на техния кораб „Савана“. В битката загиват 14 моряци, а калифорнийците не дават никаква жертва.
[[Файл:John D. Sloat.jpg|мини|150px|Комодор [[Джон Д. Слоут]]]]
Комодор [[Робърт Стоктън]] пренасочва военни части да потуши въстанието, начело с капитан Уилям Мервин. Начело на 350 души, капитан Марвин бързо достига до [[Лос Анджелис]] на 7 октомври 1846 година. Виждайки войските, капитан Гилеспи нарушава примирието и се присъединява към тях в желанието си бързо да се покрие с воинска слава. В битката при „Ранчото Домингес“, въодушевените калифорнийци под ръководството на Хосе Антонио Карильо посрещат войските с огън от едно-единствено оръдие, чийто точен обстрел всява ужас сред частите на Марвин, карайки ги да отстъпят на техния кораб „Савана“. В битката загиват 14 моряци, а калифорнийците не дават никаква жертва.
 
По това време генерал [[Стивън Киърни]] и ръководената от него Западна армия (около 1700 американски войници) пристигат в [[Санта Фе (Ню Мексико)|Санта Фе]] в [[Ню Мексико]] и превземат града. Със значително по-малко войници (300 драгуни), Киърни продължава своя поход към Калифорния, по долината на река [[Гила]] и след това през пустинята. В резултат на това му остават по малко от половината войници. Генерал Киърни получава известие, че Андрес Пико и неговите въстаници от Южна Калифорния са наблизо. На разсъмване на 6 декември 1846 в местността Сан Паскуал (недалеч от днешния град [[Ескондидо]], [[Калифорния]]), войската на Киърни, попълнена с части от гарнизона на Гилеспи, влиза в схватка със значително по-малобройните калифорнийци. Калифорнийците, които се славели като великолепни [[езда]]чи, сваляли войниците от конете с [[ласо]] и ги влачели до смърт из каменистия терен. Арчибалд Гилеспи е ранен на няколко места, същото се случва и на генерал Киърни, който по-късно умира от раните си. След тази [[битка]] американците окончателно се отказват да завземат Калифорния.
 
На 16 ноември се състои още една битка, близо до ранчото Ла Нативидат (до днешния град [[Салинас (Калифорния)|Салинас Вали]]). Калифорнийците под командването на Хоакин де ла Торе, залавят американския консул [[Томас Оливър Ларкин]] и го държат като военнопленник. Около 100 войници на капитан Фремонт, водени от [[Чарлс Баруа]] и [[Блуфорд Томпсън]] срещат отряд от 130 калифорнийци под командването на [[Мануел де Хесус Касто]] и [[Хоакин де ла Торе]]. В 20-минутната битка калифорнийците убиват няколко войника и капитан Чарлс Баруа, а мнозина биват ранени.
 
При пристигането си в Южна Калифорния, Стоктън се съединява с морските попълнения и печели две неголеми битки, вследствие на което получава контрола над [[Сан Диего]] и [[Лос Анджелис]]. С „Договора Кахуенга“, подписан на [[13 януари]] [[1847]] година от [[Джон Чарлз Фермонт]] и [[Андреас Пико]], конфликтът на територията на Калифорния бил прекратен.
 
=== Северозападно Мексико ===
[[Файл:Santaanna1.JPG|мини|150pxляво|[[Антонио Лопес де Санта Ана]]]]
Поражението при Пало Алто и Рекаса де ла Палма водят до безредици в Мексико, които [[Антонио Лопес де Санта Ана]] използва за възраждане на политическата си кариера и за връщането си от самоналожено изгнание в [[Куба]]. Той обещава на американското правителство, че ако бъде пропуснат през блокадата на Мексико, ще договори край на войната и ще предостави на САЩ териториите на [[Ню Мексико]] и [[Калифорния]]. Американците се съгласяват, но с пристигането си в [[Мексико сити]] Санта Ана се отмята от думата си и поставя в служба на правителството военните си умения като военачалник. Назначен като генерал в Мексиканската армия, Санта Ана още веднъж се отмята от думата си, този път към собственото си правителство, извършва [[преврат]] и става президент.
 
Американските войски, водени от генерал [[Закари Тейлър]], пресичат река Рио Гранде, въпреки трудностите с речния транспорт и обсаждат Монтерей. Започва тежка и кръвопролитна битка за превземането на града, в която и двете страни губят много войници. Американската [[лека кавалерия]] се оказва неефективна срещу каменните укрепления на града, защитаван от мексиканската армия, водена от генерал [[Педро де Ампудия]], и батальона „Свети Патрик“, съставен предимно от ирландци-католици, дезертирали от американската армия и преминали на страната на мексиканците.
 
[[Файл:Battle of Buena Vista Nebel.jpg|мини|300px|„Битката при Буена Виста“]]
Повратна точка в битката се оказва завземането на четирите хълма на запад от града от [[тексаски рейнджър|тексаските рейнджъри]]. Те разполагат там тежки оръдия, с които подлагат града на тежък обстрел. Американците започват [[щурм]], в който се води битка за всяка къща и улица на Монтерей. Напредвайки, американците обсаждат войските на Ампудия в самия център на града, където го принуждават да започне преговори. Първоначално Закари Тейлър приема да позволи на мексиканците да евакуират силите си от града, след което без повече жертви да го превземе. Впоследствие обаче той се отмята от думата си и превзема Монтерей и разположения на юг от него град [[Салтильо]]. Санта Ана обвинява Педро де Ампудия за загубата на Монтерей и Салтильо и го понижава в длъжност, изпращайки го за командир на малка артилерийска [[батарея]].
 
[[Файл:Battle of Buena Vista.jpg|мини|300px|„Битката при Буена Виста“, худ. У. Пауъл]]
На [[22 февруари]] 1847 година Санта Ана лично поема на север, начело на 20 000-на армия, за да срази Тейлър. Американската армия се окопава в [[хълм]]овете на местността [[Буена Виста]] с 4600 войни. Санта Ана довежда до бойното поле армията си, която по пътя намалява с цели 5000 души, поради множеството дезертирали мексиканци. Още в нощта на пристигането си, Санта Ана предлага на Тейлър да се предаде, но получава отказ.
 
Скот провежда първия в историята на САЩ мащабен [[десант]] при подготовката на [[Обсада на Веракрус|обсадата на Веракрус]]. Войските, наброяващи 12 000 бойци и доброволци, успешно дебаркират в района на града. Той е защитаван от 3000 човека, командвани от генерал Хуан Моралес. Военните действия започват с тежък обстрел на града и стените му от миномети и морски оръдия. Защитниците отговарят доколкото им позволявали силите и оскъдната артилерия, с която разполагали. В резултат на тежкия обстрел, градът пада след 12-дневна обсада.
 
[[Файл:Battle of Contreras 1847.jpg|мини|300px|„Битката при Контрерас 1847“ – худ. [[Карл Небел]], [[1851]] г.]]
[[Файл:Siege of Puebla 1847.jpg|мини|300pxляво|„Обсадата на Пуебла“, худ. Т. Шанън, 1850]]
След превземането на града Скот се отправя с 8500 бойци на запад към [[Мексико сити]]. В същото време Санта Ана установява отбранителни позиции в [[каньон]] около главния път към столицата, окопавайки 12 000-на армия и артилерия, очаквайки настъплението на Скот. Скот изпраща напред 2600 [[драгун]]и, принуждавайки мексиканската артилерия да открие огън преждевременно. Вместо да продължи по главния път, Скот изпраща останалите войски да заобиколят от север, разполагайки своята артилерия на стратегически височини и обграждайки мексиканците откъм фланга. Изненадана от атаката, мексиканската армия е разбита, дава 1000 убити и повече от 3000 пленени бойци.