Компютър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „Acer_Aspire_8920_Gemstone_by_Georgy.JPG“ с Acer_Aspire_8920_Gemstone.jpg
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
Ред 70:
Междувременно по проект на Морис Уилкс и под негово ръководство през 1949 г. (или една година преди EDVAC) в [[Кеймбриджкия университет]] във Великобритания е завършена машината [[EDSAC]], която става първата пусната в експлоатация [[Компютър със запаметена програма|машина със запаметена програма]].
 
Като превключващи елементи в първото поколение компютри се използват [[реле]]та и [[Електронна лампа|електронни лампи]]. Въпреки че тези компоненти позволяват значително по-висока скорост на работа от по-ранните механични превключватели, по различни причини тяхната надеждност е сравнително ниска. Например изграждането на логически схеми с [[последователна логика]], с релета изисква да се елиминирана проблемът с [[Вибрация|вибрациите]] на контактите при превключване. При електронните лампи този проблем не съществува, но те пък изискват известно време, за да достигнат работната си температура, а след няколко хиляди работни часа катодите им се изтощават и губят [[термоелектронна емисия|термоелектронната си емисия]]. Проблем с дори една-единствена дефектирала лампа често води до диагностика на целия възел, за да бъде намерена и подменена.
 
По изброените причини първите електронни (лампови) компютри са като цяло по-бързи, но по-ненадеждни от електромеханичните машини. При ламповите компютри като EDVAC, средното време между два отказа е около 8 часа, докато системите с релета като [[Марк I (Харвард)|Марк I]] се повреждат по-рядко.{{hrf|Weik|2010}} В крайна сметка ламповите машини се разпространяват по-широко, тъй като значително по-голямата им скорост на изчисление се оказва по-важна от проблемите с надеждността.