Илия Димушев: Разлика между версии

Димушев е роден в 1876 година в град [[Лерин]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Флорина, [[Гърция]]. Син е на големия лерински чорбаджия [[Димуш Търпенов]]. Учи в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска класическа гимназия]],<ref>Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, 2005, стр.9</ref>, където е привлечен във ВМОРО от [[Гьорче Петров]] и [[Пере Тошев]]. Изключен преди да положи изпитите за IV клас Димушев се връща в Лерин през 1895 година. От 1897 до 1900 година е касиер на околийския комитет на ВМОРО в Лерин, подпомага дейността на [[Марко Лерински]]. В 1898 година при спор между българи и гъркомани в града за аязмото „Свети Пантелеймон“ Димушев напада гръцкия владика и му оскубва брадата, за което е осъден на една седмица затвор. Димушев работи под ръководството на леринския началник на ВМОРО [[Георги Попхристов]].

При обявяването на [[Балканска война|Балканската война]] през есента на 1912 година се включва в отряда на [[Васил Чекаларов]] и [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] в похода им към Костурско. Връща се в завзетия от гръцките войски Лерин и е назначен за кмет на града. При посещение на гръцкия крал в Лерин заявява: {{Цитат|Българин съм роден, българин ще умра.<ref name="il107">Илюстрация Илинден, бр. 107, стр.11-13</ref>.}} Скоро след това е принуден да избяга през [[Солун]] в окупирания от български части [[Сяр]]. Взима участие в похода на четите на Васил Чекаларов и Иван Попов през юни - юли 1913 година. След разгрома им от гръцките войски край [[Екши Су]] в началото на юли 1913 година успява да достигне родния Лерин, но там на 3 август е пленен от новите гръцки власти. Осъден на смърт, като по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор след защитата от страна на губернатора Нико Загорас.<ref name="il107"/>. Лежи в Атинския затвор до март 1914 година, когато е освободен и емигрира в България.