Компютърна програма: Разлика между версии

'''Компютърната програма''' или още '''софтуерна програма''', или накратко '''програма''' е съвкупност от инструкции към [[компютър]]а <ref>Stair, Ralph M., et al. (2003) Principles of Information Systems, Sixth Edition. Thomson Learning, Inc. стр. 132. ISBN 0-619-06489-7.</ref>, които трябва да дадат някакъв определен изходен резултат. Компютърът изисква програмите да функционират, обикновено изпълнявайки програмните инструкции в [[централен процесор|централния процесор]]. <ref>Silberschatz, Abraham (1994). Operating System Concepts, Fourth Edition. Addison-Wesley. стр. 58. ISBN 0-201-50480-4.</ref> Програмата има изпълнителна форма, която компютърът директно използва, за да изпълни инструкциите, зададени от програмата. Тази същата програма има и четивна за човека част, наречена [[сорс код]], от който изпълнимите програми се компилират, като сорс кодът дава възможност на програмиста да изследва протичането на инструкциите или пък да разработва алгоритмите.

Комерсиалните компютърни програми са насочени към крайните потребители и по принцип представляват [[приложен софтуер]], тъй като тези програми са фокусирани върху функционалността на това за което се използва компютърът (неговото приложение), за разлика от онези програми, които се фокусират върху функционалности на системно ниво (например операционната система [[Windows]]). На практика и приложният софтуер и системният софтуер могат коректно да бъдат наречени програми, а към тях се причислява и т.нар. фърмуер (софтуер, директно вграден в готова хардуерна система). Програмите, които се изпълняват на хардуера, са сбор от инструкции, във формат разбираем за [[централен процесор|централния процесор]] на компютъра, които водят до изпълнението на други специфични инструкции или пък на прости операции, като например събиране. И въпреки че компютърът изпълнява милиони такива операции в секунда, програмите, тези поредици от инструкции, са това което кара компютърът да прави нещо полезно, обикновено то се повтаря и е достоверно.

Други две форми на съвременна организация на програмирането са т.нар. екипно програмиране, при което всеки член на групата има равнопоставен глас в процеса на програмиране, с изключение на един, който направлява групата в отработването на различията. Тези групи се състоят от около 10 човекадуши, за да могат да се ръководят. Втората форма се нарича „пеър програмиране“ или програмиране по двойки. В този случай са необходими двама софтуерни инженери, които съвместно програмират на една работна станция. Всеки от тях извършва дейност, с която другият не е ангажиран в момента, например, ако единият пише тестове, другият обмисля кой клас би задоволил тези тестове. Наричат ги драйвер и навигатор. Предполага се двамата партньори да разменят местата си на всеки половин час или след завършването на някой тест.