Конфуцианство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 1:
{{Религия}}
'''Конфуцианството''' ([[китайски език|китайски]]: 儒家) е [[етика|етична]] и [[философия|философска]] система, развита на базата на поученията на китайския философ [[Конфуций]] (Kǒng Fūzǐ или K'ung-fu-tzu, букв. "Учителят„Учителят Кун"Кун“, 551 – 479 пр.н.е.). От религиозна гледна точка то има [[пантеон]] от [[бог]]ове, към които е причислен и Кундзъ (Конфуций). Практикува се [[Жертвоприношение|жертвопринасянето]]. Значително място заема култът към прадедите и вярата в духове.
 
Конфуцианството става официална [[религия]] при император [[Хан Уди]], когато Дун Джуншу предложил да се ликвидират другите учения и да направят всеобщ обект на почитане конфуцианството. Дун Джуншу съединил конфуцианското учение с учението за космическите сили [[Ин-ян|Ин и Ян]] (дуаизъм) и петте първи елемента У-син.
Ред 7:
 
Предшественици на конфуцианците са произлизали от потомствени чиновнически семейства, които в случай на загубване на официалната длъжност са ставали скитащи учители. Тези хора заработвали хляба си с преподаването на древните книги, станали впоследствие част от [[Тринадесетокнижие]]то: Шадзин, Шудзин, Лидзи, а също и загубената по-късно Юедзин (Книга за музиката)
Централно място в учението на Конфуций заема концепцията Жен (човечността) – идеалните отношения между хората в [[семейство]]то, в [[общество]]то и в [[държава]]та. Основен принцип на тази концепция е "Това„Това, което не желаеш да правят на теб, не го прави на другите"другите“.
 
Особено място при Конфуций е заемала концепцията Сяо – синовната почтителност, уважаване на родителите и на по-възрастните въобще. Сяо е било смятано за основата на Жен и другите добродетели са най-ефективния метод за управление на страната.