Славчо Даскалов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
 
== Биография ==
Роден е на 28 февруари 1899 година в [[Разлог|Мехомия]], тогава в Османската империя, в големия родолюбив род Даскалови, взел дейно участие в Българското възраждане в Разложко. ПостъпваНегов брат е българският църковен деец [[Димитър Даскалов]]. Славчо Даскалов постъпва във [[Национален военен университет|Военното на Негово Княжеско Височество училище]], което завършва и на 11 арпил 1922 година е произведен в чин подпоручик.<ref name="Кросс">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cross.bg/godini-sofiya-razlog-1254536.html#.XvTlbqZoTDd | заглавие = Нови книги: Славчо Даскалов - Бележки из близкото минало на град Разлог | достъп_дата = 25 юни 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 октомври 2011 г | труд = | издател = Агенция „КРОСС“ | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="МП 128">Македонски преглед, томове 28 – 29, Макеоднски научен институт, София, 2006, стр. 128.</ref>
 
Завършва Щабния офицерски курс във февруари 1940 година и във военната си кариера достига до чин полковник. Военен командир е в Дупница, Разлог, Белоградчик, Горна Джумая, София, Лом, Търново, Тасос, Пирот, Видинско, Ботевград. Работи като преподавател в Школата за запасни офицери в София и в Пехотинската школа в Търново. Славчо Даскалов е началник на 16 Военно окръжие в Ботевград в периода декември 1941 - юли 1944 година. Отличен е с най-високия военен орден „За храброст“ IV степен, I и II клас като командир на 50 пехотен Нишавски полк, който взима участие в боевете при Страцин, Скопие и Бяла паланка. Отличен е с високия орден „Свети Александър" с мечове - IV степен за изключителната си служба като началник на строево отделение пти Щаба на трети корпус от Първа българска армия в Унгария. Пенсионира се в 1946 година.<ref name="Кросс"/><ref name="МП 128"/>