Костичовци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{Мъниче селища в България}} => {{мъниче|селище в България}} |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
Ред 17:
За създаването на селото има легенда. Населението на района било пръснато из различни махали, затова местният турски [[бей]] решил да ги събере на едно място, да основе село и така по-лесно да събира данъците. Легендата разказва, че това станало на мястото на днешната долнокрайска чешма. Когато започнали да копаят, намерили кости. Българите възкликнали: „кости“. Турците извикали: „чок“, което значи „много“. От съчетанието на двете думи идва името на днешното село Костичовци. Дотук е легендата. Има писмени данни<ref>Д-р Боянич – Лукач, Душанка. Видин и видинският санджак през XV-XVI в. Документи от архивите на Цариград и Анкара. Под ред. на В. Мутафчиева и М. Стайнова. С., 1975, с. 60, 102, 115, 117.</ref>, че селото е съществувало и преди падането на Видинското царство под османско владичество (1396 година). Турците са го наричали и писали село Костичофче, Коститофче, Костучувче <ref>Д-р Боянич – Лукач, Душанка. Видин и видинският санджак през XV-XVI в. Документи от архивите на Цариград и Анкара. Под ред. на В. Мутафчиева и М. Стайнова. С., 1975, с. 60.</ref> Костинчевче <ref>Християн Атанасов. Християни и евреи във Видинско. Джизие описи на Видинския санджак от 20-те години на XVIII век. Държавна агенция „АРХИВИ“. Архивите говорят 62. С., 2010, с. 88, 159.</ref>. Явно условията, околната среда и територията, където е било основано и разположено селото, са изключително подходящи за живот и стопанска дейност. През целия шест вековен (а може би и по-дълъг) период на съществуването си то е имало години на възход и застой в развитието си. От село с 12 (дванадесет) домакинства [около 60 (шестдесет) жители през 1454/55 г., то е „доживяло“ до най-добрите си години (30-те и началото на 40-те на ХХ век), когато е имало 1100 – 1200 жители (при преброяването от 31 декември 1934 година – 1119 ж.).<ref>Братя Данчови, Българска енциклопедия. С., 1992, с. 752.</ref>.
Село Костичовци е надарено от Бога с изключително плодородна земя. Хората били изключително трудолюбиви, предприемчиви, открити за новото и жадни за знания. Строили нови къщи, обработвали земята, създавали кооперации, изпращали децата си да учат в големите градове. До 1951 г. в селото е имало три-четири машини вършачки, около десетина-петнайсет жетварки-сноповръзвачки и не малко друга селскостопанска техника и инвентар. Предприемчиви костичовчани /Цветко Тодоров Филипов, Томо Иванов Томов и други/[5],
== Културни и природни забележителности ==
|