Георги Тамбуев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Victor-Asen (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 7x тире-числа, 5x кавички, 2x й→ѝ, 2x тире, 2 интервала, 31 интервала, 6lokavica (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност
| име =
| категория = журналист
| описание =
| роден-място =
| починал-място =
| още =
Награден (посмъртно) с наградата „Черноризец Храбър“ през 2003 г. за съществен принос за развитието и авторитета на българската журналистика и свободата на словото.
}}
'''Георги Тамбуев''' (1933
== Биография ==
Георги Тамбуев е роден на 14. март 1933 г. в град [[Лил]], [[Франция]]. Баща му е от [[Бесарабия]], а майка му е от [[Загоричани]], Костурско. Причината родителите му да се срещнат във
През 1957 г. Георги Тамбуев завършва журналистика в първия випуск на създалата се специалност към факултета по българска филология на [[Софийски университет|Софийския университет.]]
Професионалният му път започва като кореспондент в Русе на вестник „Кооперативно село“. Там за първи път се проявява характера, който по-късно ще го оформи като смел и безпощадно критичен, разследващ журналист. При местни избори е назначен за застъпник на един силно компрометирал се партиен кадър. Затова на предизборното събрание младият журналист предлага на избирателите да отхвърлят кандидата на местния комитет на [[Българска комунистическа партия|БКП]] и да представят тяхна кандидатура. За онези години това е самоубийствена постъпка. Но точно наглата
През 1963 г. с откриването на Кремиковци Георги Тамбуев е назначен, за да направи вестник на комбината. За кратко време „Кремиковски металург“ се превръща в най-големия заводски вестник у нас с тираж, по-висок дори от някои регионални издания. В „Кремиковски металург“, тази люпилня за професионалисти, не едно от големите имена в българската журналистиката са започвали своята кариера.
Успешната реализация на проекта „Кремиковски металург“ отвежда Георги Тамбуев към Славянския комитет в България. Това е дружество, основано още през 1880 г. и сред създателите му са личности като [[Иван Вазов]], [[Васил Златарски]], [[Стефан Бобчев]] и още много други забележителни възрожденци.
В годините, когато Тамбуев работи там, комитетът се е захванал с непосилната задача да обедини в един кръг българите от всички краища на земята. Медия на комитета е списание „Славяни“, на което Тамбуев е един от водещите редактори. Списанието разширява погледа му за света, в който много български общности имат нужда от вестник и необходимост от български журналист, който да им го направи. Плод на безбройните командировки от това време са книгите му „Гости от Америка“ – комично-драматични разкази за пътешествия на български емигранти из България и „Като милионер в Австралия“ –
През 1971 г. Георги Тамбуев е назначен за главен редактор на Студията за документални филми „Екран“. Там многото сюжети, свързани с археологията, историята и националната ни психология го подтикват да напише романа „Първия български пленник“. Мистичен трилър, развиващ се в Константинопол през първите години от създаването на българската държава.
От 1973 г. Тамбуев работи във вестник „[[Труд (вестник)|Труд]]“. Материалите му за този вестник са изпълнени с духа на новосъздаващата се в България разследваща журналистика.
В качеството си на депутат от първото Велико Народното събрание сформирано веднага след [[10 ноември|10. ноември]] Георги Тамбуев е член на анкетната комисия за проучване на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт и председател на комисията по досиетата. На базата на разсекретните служебни и криминални досиета на бивши агенти от шести отдел на шесто главно управление на [[Държавна сигурност|ДС]], Тамбуев създава поредицата с твърде новото за времето си определение „Компромат“.
В Компромат І, ІІ и ІІІ той разкрива, че почти всички новосъздадени политици са бивши доносници на [[Държавна сигурност|ДС]]. Сега списъци на доносниците и то в доста по-разширен вид могат да се видят в не един от сайтовете в Интернет, но тогава поредицата добива изключително значение за оформяне на представите за истина, правилност и морал на новосъздаващото се демократично общество. Дори самата рядко употребявана до онзи момент дума „компромат“, благодарение на поредицата, добива популярността, с която я натоварваме и до днес.
Изобличаването на корупцията по високите етажи на властта и след [[10 ноември|10. ноември]]
След излизането си от политиката, между 1994 и 1996 г., журналистът издава вестник „Особено мнение“, в който изследва укрепването на мафията като естествен резултат от мащабната корупция и беззаконие у нас.
Във вече напреднала възраст, анализирайки неработещата съдебна система в България, Тамбуев планира да обедини всички свои антикорупционни разследвания в един труд, наречен „Трета Власт“, но този труд така и не е завършен.
== „Корупция, облечена във власт“ (1987) ==
Статията излиза последователно в четири броя на вестник „[[Труд (вестник)|Труд]]“ през юни 1987 г. Обект на разследването на Тамбуев са злоупотребите на етрополския прокурор Григор Михайлов и сестра му Яна Енева, които при наличието на живи и работоспособни родители са незаконно осиновени (двамата са на възраст между 17 и 20 години) от Яна Михайлова – почти седемдесет годишна вдовица на активен борец против фашизма. Осиновяването на Григор и Яна им гарантира достъп до привилегии на семейство, чийто членове са били активни борци против фашизма и убити в съпротивата. По този начин Григор Михайлов си осигурява прием в [[Софийски университет|Софийска университет]] без изпит и солидно влияние,
След публикуването на статията [[Политбюро на ЦК на БКП]] заседава, като под внимание са поставени „съображенията на [[Тодор Живков]] по някои проблеми и задачи във връзка с преустройството в духовната сфера“. Събранието определя проявите на недоволство и опозиционност като черногледство, израз на нездрави елементи, вражески тенденции и т.н. По-късно Тодор Живко лично настоява за изключването на Тамбуев от [[Българска комунистическа партия|БКП]], за освобождаването му от работа в „[[Труд (вестник)|Труд]]“ и за смяна на главния редактор Дамян Обрешков. <ref>{{Цитат книга|last=Тамбуев|first=Георги|title=Особено Мнение|year=2004|month=|publisher=Труд|location=|isbn=954-528-446-3|pages=84; 61}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Тамбуев|first=Георги|title=Корупция, облечена във власт|year=1999|month=|publisher=Христо Ботев|location=|isbn=954-445-606-6|pages=53}}</ref>
Ред 47:
Въпреки това обаче решението на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] е сведено в действие. Активизира се шесто управлениена [[Държавна сигурност|ДС]], което си поставя за цел да накара всеки, изразил несъгласие с „аферата Тамбуев“, да се отметне. Несъгласните с политиката на Живков са викани на кратки разпити, където са „насърчавани“ да се пенсионират или публично да се отрекат от позицията си, както и са предупреждавани „да внимават“. <ref>{{Цитат книга|last=Тамбуев|first=Георги|title=Особено Мнение|year=2004|month=|publisher=Труд|location=|isbn=954-528-446-3|pages=62}}</ref>
[[Тодор Живков]] изрично нарежда с интелигенцията да се действа „меко“, за да не се създават излишни герои. Такива ограничения обаче липсват за обикновените хора. В [[Етрополе]] е изпратен екип на [[Държавна сигурност|ДС]], за да стабилизира положението. Екипът действа в координация с първия секретар на Общинския комитет на [[Българска комунистическа партия|БКП]] Пенчо Сираков и инспекторът от Централната Контролно-Ревизионна Комисия (ЦКРК) Марсел Милев. Екипът се води по протоколите от закритите събрания на първичните партийни организации, като всеки, изразил несъгласие с политиката на Партията, е викан на разпит. Индивидуалната „обработка“ на несъгласните включва и изваждането на семейни компромати, които се използват за манипулация. <ref name=":0">{{Цитат книга|last=Тамбуев|first=Георги|title=Особено Мнение|year=2004|month=|publisher=Труд|location=|isbn=954-528-446-3|pages=62
Тези действия обаче не сломяват духа на етрополци и няколко дена подред градът осъмва с разлепени листовки против корупцията. Върху стените на местния монумент „Братската могила“ изкачат надписи: „Корупцията е на власт“. <ref name=":0" /> При свеждане на решението на Партията до местните партийни структури в [[Етрополе]], София и на други места из страната членовете се изказват остро срещу решението и открито защитават Тамбуев. <ref>{{Цитат книга|last=Тамбуев|first=Георги|title=Корупция, облечена във власт|year=1999|month=|publisher=Христо Ботев|location=|isbn=954-445-606-6|pages=70
Самият той няколко пъти е молен да си напише опровержение и публично да се извини за действията си. След като отказва, е призован да се яви в [[Софийски районен съд]] като обвинявам по наказателно дело от частен характер – Григор Яна Михайлови го обвиняват в клевета. Тамбуев смята, че това дело е опит за опипване на почвата. Ако обществената реакция е силна, обвинителите биха казали, че делото е от частен характер и няма общо с държавата. Ако реакцията е слаба, друго дело от общ характер би могло да бъде възбудено, с което разправата би била пълна. <ref>{{Цитат книга|last=Тамбуев|first=Георги|title=Особено Мнение|year=2004|month=|publisher=Труд|location=|isbn=954-528-446-3|pages=64}}</ref>
Успоредно с това в списание „Партиен живот“, в интервю, озаглавено „За езика на истината“, Кирил Несторов (заместник-председателят на ЦКРК) обвинява Тамбуев в гавра с „революционните добродетели на българския комунист“, а няколко седмици по-късно в на най-гледаното време на [[Българска национална телевизия|БНТ]] са отделени 45 минути на председателят на ЦКРК Начо Папазов, чиято цел е да убеди обществеността в правотата на партийната линия. Интервюто е заснето на запис, а не на живо. Вместо отделените 45 минути то траяло само 30 минути. Записът е бил неестествен и статичен, като на места личи намесата на цензурата и отрязването на определени пасажи, които не са дали очаквания резултат. На следващия ден във в. „[[Работническо дело]]“ е публикуван пълният текст на интервюто, където обаче някои части са поукрасени и редактирани, за да се съхрани престижът на Папазов.<ref>{{Цитат книга|last=Тамбуев|first=Георги|title=Особено Мнение|year=2004|month=|publisher=Трду|location=|isbn=954-528-446-3|pages=66
Междувременно делото от частен характер срещу Тамбуев удря на камък. В деня на делото пред [[Софийски районен съд|Софийския районен съд]] се струпват хора в подкрепа на журналиста. Граждани, колеги и етрополци ясно изразяват подкрепящата си позиция. Влизайки в съда, Тамбуев е поканен заедно с адвоката си от прокурора по делото в кабинета му, където става ясно, че тъжбата е оттеглена и така дело няма да има.<ref>{{Цитат книга|last=Тамбуев|first=Георги|title=Особено Мнение|year=2004|month=|publisher=Труд|location=|isbn=954-528-446-3|pages=77
След провала на „мъмренето“ Тамбуев започва да сътрудничи на български издания в [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Израел]], [[Уругвай]], [[Канада]], [[Аржентина]] и [[Австрия]] чрез Комитета на българите в чужбина. Пише под псевдоним и се получава парадокс – голяма част от трудовете му са публикувани в чужбина, но не и в България. Докато националните медии заглушават случая с Етрополе, [[Радио Свободна Европа|радио „Свободна Европа“]], [[Би Би Си]], „[[Дойче веле|Дойче Веле]]“ и „Гласът на Америка“ проявяват нестихващ интерес, като Тамбуев дава интервю и за в. „[[Монд]]“.<ref>{{Цитат книга|last=Тамбуев|first=Георги|title=Особено Мнение|year=2004|month=|publisher=Труд|location=|isbn=954-528-446-3|pages=80
Случаят „Тамбуев“ показва не само турбулентните години в епохата на Перестройката, но и всеобщото недоволство на хора от всички обществени слоеве към застарелия управленски модел на Живков.
След 10.11.1989 г. е реабилитиран и на 23. август през следващата 1990 г. е избран да оглави „Анкетна комисия за досиетата на депутатите“, която прави неуспешен опит да отвори досиетата на депутатите във ВНС. Избран е също и за член на Висшия съвет на [[Българска социалистическа партия|БСП]] и депутат от левицата за два мандата.
Ред 66:
Димитрина Минекова е първата съпруга на Георги Тамбуев. От нея са и първите две деца – Румяна и Стефан. До развода си през 1965 г. живеят в схлупена къща в кв. Надежда. И точно тази къща с влагата и неуютността си е един от главните поводи за напрежението, възникнало в семейния им живот.
Елена Григорова е втората съпруга на Тамбуев.
Д-р Нели Колева е последната съпруга на вече популярния журналист Георги Тамбуев. С нея бракът му е най-дълготраен, макар и да го споделят сред дефектите на един панелен апартамент в Младост ІІ. Сключен през 1973 г., бракът продължава до кончината на журналиста през 2003 г. От този брак се появява още една Румяна. Тя е от първия съпруг на Нели, но на практика от всичките си деца с малката Румяна (така
== Библиография ==
Ред 77:
„Като милионер в Австралия“, изд. НС на ОФ, 1968 г.;
„Компромат
„Корупция, облечена във власт“, изд. „Хр. Ботев“, 1999 г.;
|