Разлика между версии на „Атанас Георгиев“

Допълнение
(Малка ред.)
(Допълнение)
Образованието на Атанас започва в близкото село [[Козичино|Еркеч]], при енорийския свещеник отец Михаил. След това баща му го изпраща в гръцкото училище в [[Месембрия]], където изучава гръцки, и на уроци при тамошния ходжа за усвояване на турския език.<ref name="beinsadouno.com" />
 
През 1820 – 1821 година по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцката завера]] заедно с много селски първенци баща му е арестуван и всички са затворени в Месембрия. Мнозина са екзекутирани, но при изпълнение на смъртното наказание на групата, в която е бащата, настава страшна буря, пашата я възприема като поличба и харизва живота на осъдените християни.<ref name="beinsadouno.com" /> По време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война от 1828 – 1829 г.]] младият Атанас Георгиев постъпва като преводач при русите. След войната и тяхното оттеглянето баща му и много други семейства напускат Голица и тръгват на север; той обаче спира в с. [[Николаевка|Хадърча]] и се заселва там. Няколко години след това умира и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“. Във варненския район е известен и като „Атанас Чорбаджи Хъдърчелията“. Оженва се и има три деца: Петър, Злати и Добра. Син на дъщеря му Добра е Петър Дънов.<ref name="beinsadouno.com">{{cite web|url=http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Атанас_Чорбаджи_(Хъдържалията)|title=АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА). Сп. „Памятникъ“, 1895, 6, 549 – 560|автор=Иконом Ив. К. Радов|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|publisher=beinsadouno.com|архив_дата=|accessdate=2019-08-05|date=}}</ref><ref name="Младият 95" />
 
Атанас Георгиев сам и на свои разноски отваря през 1847 г. първото българско училище в селото. За учител назначава младия [[Константин Дъновски]] от родопското село [[Устово]] – така той става първият български учител не само в Хадърча, но и в цялата Варненска област. Дъновски започва работа с 10 – 15 ученици в приспособения за учебна стая килер на чорбаджи Атанасовата къща и тогава ентусиазираните селяни възприемат отколешната идея на чорбаджията да се построи училище. Същевременно чорбаджи Атанас ги убеждава да направят и българска църква. Започва строежът на специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. С продължителни усилия (цяла година) и с дипломатичност към гърци и турци чорбаджи Атанас успява да издейства разрешение от турските големци във Варна за продължаване на строежа. На 26.10. октомври 1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села църквата е осветена от самия Варненския митрополит Порфирий. Наименована е „Свети Атанасий Александрийски“, на светията на Атанас Георгиев. За поп е назначен не грък, а българин – Иван Громов. <ref name="bg-patriarshia1">{{cite web|url=https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=58 |title=Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=2019-08-05}}</ref><ref name=":1">[[Атанас Славов (писател и културолог)|Славов, Атанас]]. Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов. Т.1. Началото. София, Бяло Братство, с. 31 - 37, 72-75. 1998. ISBN 954-8091-83-6</ref><ref name="beinsadouno.com" />
 
Усилията на чорбаджи Атанас за българска просвета се насочват и към Варна и целия регион. Той се превръща във водач на борбите за църковна независимост. Учителят Константин Дъновски, негов съмишленик и зет, става свещенник във Варна и двамата заедно бунят духовете на българите в града. Варненци си съставят община, отварят българско училище (в дома на занаятчията Балтаджи Петко<ref name=":1" />) и повеждат дълга борба за българска черква. На 3 април 1860 г. [[Иларион Макариополски]] провъзгласява в [[Цариград]] независимостта на [[Българска православна църква – Българска патриаршия|Българската православна църква]], което обнадеждаваокуражава всички българи. НаАтанас 24Георгиев юлив 1860съгласие г.с севарненските състоипървенци-българи свиква на 21 май събрание в с. Хадърча от първенците на селата, на което присъстватим първенцитесъобщава за църковния въпрос. Всички присъстващи единогласно решават и протоколират, че се отказват от околнитегръцката селаПатриаршия и градовенейните навладици Варнаи занапред свещеноначалник ще им бъде Иларион Макариополски. ВсичкиНа присъстващи24 юли се състои друго събрание, с първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приемат дапротокола упълномощятот Атанаспреходното Чорбаджисъбрание и упълномощават чорбаджи Атанас да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българитевсички българи от ВарненскаВарненския област,санджак чепо тецърковния всичкивъпрос, сеа отказватсъщо оти гръцкатада патриаршияиска ифермани сеза присъединяватпострояване къмна Българскатабългарско източноправославнаучилище и българска църква във Варна. Атанас ГеоргиевЧорбаджи се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси.<ref до края на живота сиname="beinsadouno.com" Той/> почива на 20 юли 1865.
 
Почива на 20 юли 1865 г., по време на холерна епидемия. С оставените от него пари изпращат в родината му огромна надгробна плоча, за да пази паметта му, поставена в двора на църквата „Свети Атанасий“ в Хадърча.<ref name=":1" />
 
== Бележки ==