Славчо Даскалов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 15:
Роден е на 28 февруари 1899 година в [[Разлог|Мехомия]], тогава в Османската империя, в големия родолюбив род Даскалови, взел дейно участие в Българското възраждане в Разложко. Негов брат е българският църковен деец [[Димитър Даскалов]]. Славчо Даскалов постъпва във [[Национален военен университет|Военното на Негово Княжеско Височество училище]], което завършва и на 11 арпил 1922 година е произведен в чин подпоручик.<ref name="Кросс">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cross.bg/godini-sofiya-razlog-1254536.html#.XvTlbqZoTDd | заглавие = Нови книги: Славчо Даскалов - Бележки из близкото минало на град Разлог | достъп_дата = 25 юни 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 октомври 2011 г | труд = | издател = Агенция „КРОСС“ | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="МП 128">Македонски преглед, томове 28 – 29, Макеоднски научен институт, София, 2006, стр. 128.</ref>
 
Завършва Щабния офицерски курс във февруари 1940 година и във военната си кариера достига до чин полковник. Военен командир е в Дупница, Разлог, Белоградчик, Горна Джумая, София, Лом, Търново, Тасос, Пирот, Видинско, Ботевград. Работи като преподавател в Школата за запасни офицери в София и в Пехотинската школа в Търново. Славчо Даскалов е началник на 16 Военно окръжие в Ботевград в периода декември 1941 - юли 1944 година. Отличен е с най-високия военен орден „[[За храброст]]“ IV степен, I и II клас като командир на 50[[Петдесети пехотен Нишавскинишавски полк]], който взима участие в боевете при Страцин, Скопие и Бяла паланка. Отличен е с високия орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ с мечове - IV степен за изключителната си служба като началник на строево отделение при Щаба на трети корпус от Първа българска армия в Унгария. Пенсионира се в 1946 година.<ref name="Кросс"/><ref name="МП 128"/>
 
В 1948 година е отнета офицерската му пенсия от новата комунистическа власт и е изселен от София в Разлог. Осъден е на 10 години затвор в 1953 година, конфискация на половината имущество и 10 000 лева глоба и лишаване на права за 13 години. Славчо Даскалов лежи в затворите на Горна Джумая, Белене и Пазарджик три години. В април 1956 година присъдата му е отменена. В следващите години развива широка дейност по изследването на историята на родния си град - изследва архивите и разговаря с участници в исторически събития. В резултат издава книга, посветена на историята на Разлог от края на ХІХ - началото на ХХ век, озаглавена „Бележки из близкото минало на град Разлог“.<ref name="Кросс"/>