Франсиско Гоя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 172:
През [[1814]] г. Фернандо VII се връща на власт. Франсиско Гоя отново е утвърден за кралски художник, но на него се гледа с известно подозрение заради службата му при Жозеф Бонапарт. Въпреки че този период не е толкова плодотворен както този от последното десетилетие на осемнадесети век, творчеството му все още е изобилно както с картини, така и с рисунки и гравюри, чиято централна поредица през тези години е „Ужасите на войната“, въпреки че е публикувана доста по-късно. Най-амбициозните му трудове за събитията, предизвикали войната, също датират от 1814 г.: „2 май“ и „3 май“ 1808 г.
<gallery mode="packed" heights="170">
[[Файл:La porteuse d'eau Francisco de Goya.jpg|мини|Водоноската, 1808 – 1812 г.]]▼
Файл:El_dos_de_mayo_de_1808_en_Madrid.jpg|''2 май 1808 г.'' 1814 г.
Файл:El_Tres_de_Mayo,_by_Francisco_de_Goya,_from_Prado_thin_black_margin.jpg|''3 май 1808 г.'' 1814 г.
</gallery>
След войната Гоя се занимава през 1814 г. с изпълнението на две големи картини от историята, които предлагат неговата интерпретация на събитията, случили се на 2 и 3 май 1808 г. в Мадрид. Намерението му се доказва от писмото, адресирано до правителствотo.
Широкоформатните произведения „2 май 1808 г. в Мадрид“<ref>Ficha de El 2 de mayo de 1808 en Madrid o La lucha con los mamelucos. Museo del Prado. Consultado el 29 de agosto de 2017.</ref> (или „Борбата с мамлюците“) и „3 май 1808 г. в Мадрид“ (или „Разстрелите“)<ref>Ficha de El 3 de mayo de 1808 en Madrid o Los fusilamientos. Museo del Prado. Consultado el 29 de agosto de 2017.</ref> установяват, обаче, значителни различия по отношение на това, което е обичайно за този жанр. Той се отказва от идеята, че главният герой трябва да е герой: може да избере например за въстанието в Мадрид, да представи военните Даоис и Веларде като водачи, паралелно с неокласическите картини на френския Давид, който възхвалява Наполеон и чийто прототип е „Наполеон пресича Алпите“ (1801 г.). В Гоя главният герой е анонимната група от хора, достигнали крайността на най-бруталното насилие. В този смисъл той се отличава и от съвременните автори, които илюстрират въстанието на 2 май.
По този начин, в „2 май 1808 г. в Мадрид“, дизайнът на сградите в Пуерта дел Сол, мястото на конфронтацията, са напълно разпознаваеми но включва местоположението до неясни градски архитектурни сгради. С това придобива универсалност и фокусира вниманието върху насилието: кървава и безформена тълпа, без да прави разлика между страните и да отдава значение на крайния резултат.
От друга страна, мащабът на фигурите е увеличен със същата цел да се фокусира върху темата за неразумността на насилието и да се намали дистанцията до зрителя, който участва в събитието почти като минувач, изненадан от огнището на въстанието.
Композицията е пример за така наречената органична композиция, характерна за [[романтизъм|романтизма]], в която силовите линии са дадени от движението на фигурите и нуждите на мотива, а не от геометрична фигура, наложена априори. В този случай движението е отляво надясно, има хора и [[кон]]е, отрязани от границите на картината, сякаш е фотографска [[снимка]].
И цветовете, и динамичността, и композицията са предшественици на произведенията, характерни за френската романтична живопис, един от най-добрите примери за [[естетика]], паралелна на Гоя, е „Смъртта на Сарданапал“ на [[Йожен Дьолакроа]].
В „3 май 1808 г. в Мадрид“ се изтъква контрастът между групата задържани, готови да бъдат екзекутирани, персонализирани и осветени, с изявен главен герой, който вдига ръцете си и се облича в сияйно бяло и жълто, а иконографски се отнася за Христос - в ръцете му се виждат стигмати; и от друга страна анонимният стрелкови отряд, превърнат в дехуманизирана изпълняваща военна машина, където индивиди не съществуват.
Нощта, откровената драма, реалността са разположени в грандиозен мащаб. Освен това, на преден план е мъртвец, който повтаря позата на ръцете на главния герой, рисува композиционна линия, която позволява на зрителя отново да се чувства включен в сцената. Нощта придава мрачен тон на събитието, в което няма герои, само жертви. Изборът на нощ е ясно символичен фактор, тъй като е свързана със смъртта<ref>Eco, Umberto; Calabrese, Omar (1987). El tiempo en la pintura. Madrid: Mondadori. ISBN 84-397-1143-3.</ref>.
Това са едни от най-ценните и влиятелни картини в цялото творчество на Гоя и отразяват, както никоя друга, съвременната гледна точка към разбирането на това, което предполага всяка въоръжена конфронтация.
{{clear}}
| |||