Битка при Аженкур: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en,fr}} => {{lang|en,fr}} |
м форматиране; форматиране: 2x нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 27:
Крал Хенри V претендира за титлата [[крал на Франция]] по линия на своя прапрадядо [[Едуард III]], макар че на практика английските крале са готови да изоставят тази претенция в замяна на признаване от страна на французите на претенцията им спрямо [[Аквитания]] и други френски земи (условията на [[Договор от Бретини|договора от Бретини]]).
Хенри първоначално свиква Велик съвет през пролетта на 1414 г., за да обсъди война с [[Франция]], но лордовете настояват да продължи с преговорите и да смекчи исканията си. В последвалите преговори Хенри казва, че ще изостави претенцията си към френския трон, ако французите изплатят 1,6 млн. крони, дължими за откупа на [[Жан II]] (пленен в [[битка при Поатие (1356)|битката при Поатие]] през 1356 г.) и земите на [[Нормандия]], [[Турен]], [[Анжу]], [[Бретан]] и [[Фландрия]], както и Аквитания. Хенри иска да се ожени за принцеса [[Катрин дьо Валоа|Катрин]], малката дъщеря на крал [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI]] и да получи зестра от 2 млн. крони. Французите отговарят с щедрите от тяхна гледна точка условия на брак с Катрин, зестра от 600 000 крони и уголемена Аквитания. До 1415 г. преговорите са замрели, като англичаните твърдят, че французите са се подиграли на исканията им и са осмели самия крал Хенри V. През декември 1414 г. английският парламент е убеден да даде на Хенри V „двойна субсидия“ – двойно по-висок данък – за да възвърне френското си наследство. На 19 април 1415 г. Хенри V отново иска от Великия съвет да одобри война срещу Франция и този път той го прави.
[[Файл:Morning of the Battle of Agincourt, 25th October 1415.PNG|300px|мини|ляво|Сутринта на битката при Аженкур, 25 октомври 1415 г.]]▼
Армията на Хенри акостира в [[Франция|Северна Франция]] на 13 август 1415 г. и обсажда пристанището [[Арфльор]] с около 12-хилядна армия, но обсадата се проточва. Градът се предава на 22 септември, но английската армия не се задържа дълго, тъй като сезонът за походи е към своя край, а англичаните имат много загуби поради болести. На 8 октомври Хенри решава да премести по-голямата част от армията си (ок. 7000 души) в пристанището [[Кале (град)|Кале]], английската крепост в Северна Франция, където могат да получават нови доставки през зимата.
Line 36 ⟶ 34:
== Битката ==
[[Файл:
[[Файл:
Сутринта на 25 октомври французите все още очакват пристигането на допълнителни войски. Херцозите на Брабант, Анжу и Бретан са потеглили с по около 1000 – 2000 души, за да се присъединят към армията.▼
▲Сутринта на 25 октомври французите все още очакват пристигането на допълнителни войски. Херцозите на [[Брабант]], Анжу и Бретан са потеглили с по около 1000 – 2000 души, за да се присъединят към армията.
▲[[Файл:
В продължение на три часа след изгрев бой не започва. Французите знаят, че англичаните са хванати натясно и вероятно мислейки за предишни неуспешни опити за нападение срещу подготвени английски позиции, се въздържат от атака. Хенри знае, че армията му е по-подготвена за отбранителна битка, но въпреки това поема преценения риск да я придвижи по-напред. Това налага изтръгването от земята на дългите насочени напред колове, които отбраняват стрелците (тяхната употреба е новост – по време на [[Битка при Креси|битките при Креси]] и [[битка при Поатие (1356)|Поатие]] такива не са използвани). Ако французите нападнат с [[кавалерия]]та преди тези колове отново да са забити в земята, последиците за англичаните биха могли да са катастрофални. Французите обаче изглежда са били изненадани от английския [[маньовър]]. Тесният терен също може да е ограничил разгръщането на силите им. На около 270 м от френската линия (крайният обхват на английските дълги лъкове) английските стрелци под командването на сър Томас Ерпингам забиват отбранителните си колове и започват сражението със стрелкови [[бараж (военно дело)|бараж]]. Въпреки че не е добре организирана и не е в пълен състав, френската кавалерия се втурва срещу англичаните, но резултатът е плачевен. Французите не успяват да минат по английските флангове (заради окръжаващите ги гори), нито да преминат през защитните колове на стрелците. Тяхното отстъпление още повече разкалва полето. Френският главнокомандващ, управителят на Франция (''connétable de France'') Шарл д'Албре сам повежда 5000 пешаци срещу около 1000-та английски пешаци. Въпреки усиления обстрел на англичаните, калното поле и тежките [[доспехи]] французите достигат английската линия и започват да я отблъскват назад. Английските стрелци се включват в мелето (което продължава около три часа), след като стрелите им се изчерпват. Към боя се присъединява и втора френска линия, но тя бива погълната като първата. Според една от историите за битката крал Хенри V си пробива път през френската линия заедно с личната си гвардия, за да изведе ранения си в корема брат Хъмфри, херцог на [[Глостър]], от бойното поле. Летописците сочат умората на французите, които са били по-тежко въоръжени и са преминали през калното поле под облак стрели, като значителен фактор за поражението им. Английският летопис ''Gesta Henrici'' описва три големи купчини от посечени „по-високи от човешки бой“ около трите главни английски знамена.
| |||