Разлика между версии на „Битка при Киберон“

м
вътр. препратки, форматиране; форматиране: 2 интервала, А|АБ, тире (ползвайки Advisor)
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
м (вътр. препратки, форматиране; форматиране: 2 интервала, А|АБ, тире (ползвайки Advisor))
}}
 
'''Битката в залива Киберон''' ({{lang|fr|Bataille de Cardinaux}}; {{lang|en|Battle of Quiberon bay}}) е решителното [[морско сражение]] от [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]]. Състои се на 20 ноември 1759 г. край западните френски брегове, близо до [[Сен Назер|Сен-Назер]], между 24 английски и 21 френски [[Линеен кораб (ветроход)|линейни кораба]]. От английска страна главнокомандващ е [[адмирал]] [[Сър Едуард Хоук|Едуард Хоук]], от френска – маршал [[Юбер до Бриен, граф дьо Конфлан|Юбер дьо Конфлан]]. Сражението завършва с английска победа и лишава [[Франция]] не само от възможността да осъществи [[десант]] на [[Британски острови|Британските острови]], но и от морското ѝ превъзходство изобщо. То има сериозни последици за френските отвъдморски територии.
 
== Англия срещу Франция в Седемгодишната война ==
Основната външнополитическа цел на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] през ХVІІІ в. е да сломи френската и испанската морска сила и да отнеме постепенно най-ценните им [[Колония|колонии]]. Опитът да постигне това през [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]] не успява: нито в бойните действия по море, нито в колониите. През мирния период от 1748 до 1756 г. в [[Европа]] се извършва огромна смяна на традиционните съюзи, известна като [[Дипломатическа революция]]. Англичаните привличат войнствената [[Кралство Прусия|Прусия]], докато французите формират мощна коалиция с възродената [[Хабсбургска монархия|Австрия]] и [[Русия]]. Английското правителство се надява, че Прусия ще бъде негова „континентална шпага“<ref>Изразът е на Хайнц Нойкирхен, ''Морската мощ в огледалото на историята'', Варна 1985, с. 173</ref> достатъчно дълго, за да сломи Франция по море. Началото на Седемгодишната война надхвърля неговите очаквания, защото Франция при [[Луи XV|Луи ХV]] не е онази сила от век по-рано, а и безотговорното влияние на [[Мадам Дьо Помпадур|мадам дьо Помпадур]] е довело до командните постове неспособни генерали. Франция търпи унизителни поражения при [[Битка при Росбах|Росбах]] и [[Битка при Крефелд|Крефелд]] и трябва да преосмисли стратегията си за войната.
 
[[Файл:Edward Hawke 1.jpg|ляво|мини|Сър Едуард Хоук]]
През 1758 г. властта там се съсредоточава в ръцете на [[Етиен Франсоа, херцог дьо Шоазьол|херцог дьо Шоазьол]], който е амбициран да възроди френската сила и да спечели войната. Под негово давление е подготвен план за инвазия в [[Англия]] и [[Шотландия]]. Френските кораби се съсредоточават в устието на [[Лоара]], а англичаните блокират бреговете на Франция. През август 1759 г. опитът на средиземноморския френски флот да се прехвърли при останалите кораби е спрян от английската победа при Лагуш. И макар че това прави невъзможен [[десант]] в самата Англия,<ref>Alfred Mahan, ''The influence of sea power upon history 1660 – 1783'', Boston 1965, p. 300</ref> Шоазьол продължава да се надява, че нещо може да се получи в Шотландия. Традиционно северните части на [[Великобритания]] се тресат от недоволство и се вдигат на [[Въстание|въстания]], често в подкрепа на претендентите на [[Стюарти]]те, тоест в съгласие с френските намерения.
 
== Ход на битката ==
[[Файл:Quiberon.png|мини|341x341пксляво|Битката при Киберон - – движение на противниците]]
Главнокомандващият френския флот в голямото пристанище [[Брест (Франция)|Брест]] маршал Конфлан има прост план: да излезе в открито море срещу англичаните; ако ги победи, към него да се присъедини десантният [[флот]], ако ли не, той ще остане непокътнат. Множество проблеми осуетяват намеренията му, най-вече – недостигът на обучени моряци, което се дължи на нехайството на министерството.<ref>Проблемите пред френския флот в тази епоха са резюмирани от James Stewart Pritchard, ''Louis XV's navy 1748 – 1762'', Montreal 1987, p. 206 така: лоша организация, безредна администрация, министерско нехайство, корупция, липса на боен дух.</ref> В средата на ноември 1759 г. настъпва лошо време, силен северен вятър вълнува морето. Хоук решава да прибере линейните кораби в [[Торбей (община)|Торбей]], оставяйки няколко фрегати да следят движенията на французите. Научавайки това, Конфлан използва шанса.<ref>Oliver Warner, ''Great Sea Battles'', London 1963, p. 92</ref> Той излиза в морето, но вместо да заеме позиции за битка в Ла Манша, се спуска на юг, към залива Киберон, където са десантните кораби.
 
В средата на ноември 1759 г. настъпва лошо време, силен северен вятър вълнува морето. Хоук решава да прибере линейните кораби в [[Торбей (община)|Торбей]], оставяйки няколко [[Фрегата|фрегати]] да следят движенията на французите. Научавайки това, Конфлан използва шанса.<ref>Oliver Warner, ''Great Sea Battles'', London 1963, p. 92</ref> Той излиза в морето, но вместо да заеме позиции за битка в [[Ла Манш]]а, се спуска на юг, към залива [[Киберон]], където са [[Десантен кораб|десантните кораби]].
Това, което изненадва Конфлан, е светкавичната реакция на англичаните. Хоук е изнервен от дългото чакане и смята да се бие на всяка цена. Освен това той знае, че в родината му не прощават слабостта и може да се изправи пред военен съд, ако бездейства. На 20 ноември ескадрата му застига французите пред самия залив Киберон. Втората изненада за французите е прекомерната решителност на английския адмирал. Въпреки вятъра и опасните вълни, въпреки плитчините, които англичаните не познават добре, Хоук дава сигнал за безогледна атака и лов на противникови кораби.<ref>''Ibid''., p. 94</ref> Следобед се завързват отделни битки, в които огневите престрелки са последвани от абордажни схватки. До падането на вечерта французите изгубват пет линейни кораба, а останалите избягват в залива, зад прикритието на бреговата артилерия. Впоследствие те се измъкват на юг, към [[Рошфор (Шарант Маритим)|Рошфор]]. Два от английските кораби засядат в плитчините и по-късно са разрушени. Адмиралският кораб на Конфлан ''Солей Роял'' се оказва изолиран в съседния залив, така че е изтеглен на брега и изоставен.<ref>Mahan, ''The influence of sea power''..., p. 303</ref>
[[Файл:Edward Hawke 1.jpg|ляво|мини|Сър Едуард Хоук]]
Това, което изненадва Конфлан, е светкавичната реакция на англичаните. Хоук е изнервен от дългото чакане и смята да се бие на всяка цена. Освен това той знае, че в родината му не прощават слабостта и може да се изправи пред [[военен съд]], ако бездейства. На 20 ноември [[Ескадра|ескадрата]] му застига французите пред самия залив Киберон. Втората изненада за французите е прекомерната решителност на английския адмирал. Въпреки вятъра и опасните вълни, въпреки плитчините, които англичаните не познават добре, Хоук дава сигнал за безогледна атака и лов на противникови кораби.<ref>''Ibid''., p. 94</ref> Следобед се завързват отделни битки, в които огневите престрелки са последвани от [[Абордаж|абордажни]] схватки. До падането на вечерта французите изгубват пет линейни кораба, а останалите избягват в залива, зад прикритието на бреговата [[артилерия]]. Впоследствие те се измъкват на юг, към [[Рошфор (Шарант Маритим)|Рошфор]]. Два от английските кораби засядат в плитчините и по-късно са разрушени. Адмиралският кораб на Конфлан ''Солей Роял'' се оказва изолиран в съседния залив, така че е изтеглен на брега и изоставен.<ref>Mahan, ''The influence of sea power''..., p. 303</ref>
 
== Последици ==
„След Киберон Франция не можеше да постигне вече нищо по море“,<ref>Цитатът е на George ''McKinnon Wrong, The Fall of Canada: A Chapter in the History of the Seven Years' War'', Oxford 1914, p. 117</ref> е убеждението на англичаните. Съдейки по изгубените кораби, поражението на французите не е толкова голямо, но като се има предвид разклатеният им боен дух, то има огромно въздействие. Не само че всякакви планове за [[десант]] са изоставени, но френските кораби не посмяват повече да излязат в морето през тази война. Всъщност те са обект на престъпно нехайство, изоставени да се рушат в пристанищата. Години по-късно Шоазьол започва кампания за набиране на средства от поданиците на [[Луи XV|Луи ХV]], за да възстанови силата на френския флот. За англичаните 1759 г. е ''Annus mirabilis'', годината на чудесата. С една битка те постигат онова, което са искали още от времето на [[Славна революция|Славната революция]] – необезпокоявано господство по море и възможност да отнемат френските колонии. Към времето на битката те вече са завзели някои от френските крепости в [[Канада (Нова Франция)|Канада]], включително и [[Квебек (град)|Квебек]]. Изключително належащата помощ на французите за спасяването на цяла Канада вече не може да се изпрати. На 8 септември 1760 г. англичаните превземат [[Монреал]] и с френската власт в Канада е свършено.<ref>Нойкирхен, ''Морската мощ''..., с. 178</ref> Аналогични са събитията и в [[Индия]]. Там френското влияние е свито до 4 – 5 крепости, най-вече [[Пондичери|Пондишери]], докато под английски контрол е половината [[индийски субконтинент]].
 
За англичаните 1759 г. е ''Annus mirabilis'', годината на чудесата. С една битка те постигат онова, което са искали още от времето на [[Славна революция|Славната революция]] – необезпокоявано господство по море и възможност да отнемат френските колонии. Към времето на битката те вече са завзели някои от френските крепости в [[Канада (Нова Франция)|Канада]], включително и [[Квебек (град)|Квебек]]. Изключително належащата помощ на французите за спасяването на цяла Канада вече не може да се изпрати. На 8 септември 1760 г. англичаните превземат [[Монреал]] и с френската власт в Канада е свършено.<ref>Нойкирхен, ''Морската мощ''..., с. 178</ref> Аналогични са събитията и в [[Индия]]. Там френското влияние е свито до 4 – 5 крепости, най-вече [[Пондичери|Пондишери]], докато под английски контрол е половината [[индийски субконтинент]].
 
== Бележки ==